Кървавото евангелие

Купър извади литиево-йонна батерия от джоба.

— По дяволите! — изруга Сандерсън и всички се обърнаха към него.

— Какво има? — попита Джордан.

— Ровърът отново заседна.

Купър завъртя театрално очи и излезе.

Ефрейторът се намръщи на образа на цветния монитор, сякаш беше на път да изгуби някаква компютърна игра.

Ерин се наведе над рамото му и се загледа в четирите екрана, показващи картини от различните камери на робота.

— Това от пукнатината ли е?

— Да, но роботът здравата се заклещи.

Екраните показваха причината за яда на Сандерсън.

Ровърът се беше натикал в една цепнатина. Нападал пясък и камъчета закриваха две от камерите. Сандерсън побутна ръчките и веригите се завъртяха, но изпод тях само захвърчаха още пясък и камъчета.

— Типичен армейски боклук!

Проблемът не беше в оборудването. Ровърът беше последен модел, екипиран с достатъчно сензори и радари, за да засече и пръдня на мишка в склад. Проблемът бе, че Сандерсън още не бе овладял изкуството да работи с двата джойсгика. Джордан също не можеше да се оправя с тях.

Ерин го погледна с любопитство.

— Това ST-20 ли е? Имам стотици часове с него. Мога ли да опитам?

Какво пък, поне щеше да има с какво да се занимава. Сандерсън май нямаше да освободи робота. Пък и Джордан уважаваше всеки, готов да се притече на помощ.

— Разбира се.

Явно отвратен, Сандерсън вдигна ръце и избута стола си назад.

— Моля. Не съм опитал само да изпълзя долу в онази дупка и да го сритам.

Ерин застана на мястото на стола и хвана двете ръчки като човек, който знае какво прави. Опита предното и задното управление, като задвижи апарата напред и назад, все едно се мъчеше да паркира успоредно.

— Пробвах го — обади се Сандерсън. — Няма да...

Роботът неочаквано се освободи от цепнатината.

Джордан видя как Ерин потиска победоносната си усмивка и изпита още по-голямо уважение към нея, защото се беше помъчила да спаси достойнството на Сандерсън.

Ефрейторът стана и сложи ръце на хълбоците си.

— Леле! Изкара ме като пълен некадърник пред началството.

Усмихна се и бутна стола зад нея, все едно беше трон. След като се настани, тя погледна към Джордан.

— Какво търсим?

— Екипът ни е натоварен да открие източника на газа.

— Нека позная — каза тя с истинска усмивка. — А аз съм тук, за да гарантирам на израелското правителство, че няма да унищожите евентуални древни артефакти, докато си вършите работа.

Джордан отвърна на усмивката ѝ.

— Нещо от сорта.

Не се разпростря по-нашироко, но присъствието ѝ тук беше по искане на израелското разузнаване, а не на службите за опазване на културното наследство. Още не беше сигурен каква беше причината. А мразеше нерешени загадки.

Погледите на всички бяха вперени в мониторите, докато Ерин водеше робота през купчина камъни.

— А какво изобщо правите в Израел? — попита Сандерсън.

— Провеждам разкопки в Цезарея с екипа си — отвърна тя. — Рутинна работа.

По тона ѝ Джордан заподозря, че работата далеч не е рутинна. Интересно.

Ровърът се плъзна по скалистия склон и се озова в нещо като прав коридор.

— Вижте стените. — Ерин завъртя камерите. — Дялани, с добре очертани ъгли.

— И какво? — попита Джордан.

— Дело на човешка ръка са. Изсечени са с инструменти.

— Чак там долу? В сърцето на планината? — Джордан пристъпи и застана до нея. — Кой според вас го е направил? Еврейските въстаници, които са загинали тук?

— Възможно е. — Тя се дръпна по-далеч от него. Въпрос на лично пространство. Той също се дръпна. — Или византийските монаси, които са живели на планината векове по-късно. Невъзможно е да се каже без повече сведения. Предполагам, че този дребосък е първият, слязъл долу, от много време насам.

Роботът изкачи поредната купчина камъни и халогенните му фарове осветиха тъмната пукнатина в противно бяло.

— По дяволите — изруга Ерин.

— Какво има? — сепна се Джордан.

Тя обърна ровъра надясно, за да покаже купчина натрошени камъни.

— И какво? — На Джордан всички камънаци му се виждаха еднакви.

— Вижте горе. — Тя посочи с пръст образа на екрана. — Било е тунел, но се е срутил.

— Както и куп други неща — обади се Сандерсън. — Какво толкова?

— Погледнете отстрани — подкани тя. — Тези следи от пробиване са сравнително нови.

Джордан развълнувано се наведе напред.

— И какво означава това?

— Означава, че някой си е проправил път в тунела през последните стотина години. — Ерин въздъхна. — И вероятно е отмъкнал всичко ценно.

— В такъв случай може те да са оставили газа. — Джордан не беше сигурен защо изпитваше облекчение, че вероятно става дума за съвременен нервнопаралитичен газ, а не такъв от древността, но чувството бе налице.

Тя отново обърна ровъра и го насочи напред, докато накрая не стигна до открит район.

— Чакайте малко — спря я Джордан. — Какво е това място?

— Прилича на подземно хранилище. — Ерин завъртя апарата, за да огледа празното помещение. Не се виждаха никакви повредени контейнери.

Джордан се обърна към ефрейтора.

— Какви са показанията?

Сандерсън се наведе над един съседен монитор. Може и да имаше проблеми с управлението на ровъра, но боравеше отлично с инструментите си.