Кървавото евангелие

Ерин поднесе кутре и палец към ухото си, образувайки с жест телефон.

Перлман извади апарата от джоба си.

— Дръжте го изключен — надвика той рева на перките.

— Тъй вярно, сър. — При тези децибели едва ли щеше да чуе саркастичния ѝ отговор.

Лейтенантът ѝ подаде телефона и тя го пъхна в задния си джоб. Смяташе да го включи и да провери съобщенията си веднага щом ѝ обърне гръб.

Върхът се появи пред тях.

Ерин подаде глава навън и зяпна надолу зашеметена. Отне ѝ изпълнен с грохот момент, за да разбере какво вижда.

Масада беше... изчезнала.

Стените, сградите, цистерните се бяха превърнали в купчини камъни. Дебелата стена, която бе опасвала крепостта в продължение на хиляди години, бе напълно разрушена. На мястото на гълъбарника и синагогата нямаше нищо. Планината беше буквално сцепена на две. Ерин никога не беше виждала подобни поражения така отблизо.

Пилотът намали оборотите и двигателите завиха по-тихо, докато плъзгачите докосваха земята и хеликоптерът най-сетне кацна.

Тя напрегна очи, за да види през облака прах около машината. Покрай ръба на платото бяха подредени черни правоъгълници. С твърде правилни форми, за да са естествени. Двама души оставиха нов до останалите.

Чували за трупове. При това пълни.

Масада беше един от най-популярните туристически обекти в Израел. Вероятно крепостта е била пълна с туристи по време на земетресението. Колко още живот беше взела прокълнатата планина? Стомахът ѝ отново се преобърна, но този път не заради хеликоптера.

Хладна ръка докосна рамото ѝ и тя подскочи. Свещеникът. Той явно също беше забелязал мъртвите. Може би беше грешила през цялото време. Може би той бе тук, за да отслужи последния обред или да се погрижи за мъртвите от името на църквата.

Призля ѝ при мисълта колко развълнувана бе само преди минути. Това не беше археологически обект. А останки след бедствие. Искаше ѝ се да си е обратно в Цезарея.

Лейтенант Перлман скочи навън и излая заповеди на иврит. Хората му се изсипаха от двете страни на хеликоптера и поеха към чувалите. Явно бяха извикани да приберат телата. Нищо чудно, че офицерът беше мълчал така. Ерин изобщо не му завиждаше за поставената задача.

Свещеникът се обърна и ѝ предложи помощ, като протегна ръка в старомодния, почти дворцов стил. Жестът му определено нямаше нищо общо с начина, по който лейтенант Перлман я беше измъкнал от сондажа преди началото на това пътуване.

Ерин с благодарност прие протегнатата ръка. Той я пусна в мига, в който маратонките ѝ докоснаха варовика.

Вятърът свали качулката му и разкри бледо лице с високи скули и гъста черна коса. Красив мъж, особено за свещеник.

— Tot ago atlero... — промълви той, докато нахлупваше качулката, за да скрие отново лицето си. Ерин си преведе латинските думи. „Толкова много изгубени.“

Свещеникът сведе глава, след което закрачи енергично, сякаш най-сетне беше разбрал защо е тук.

Тя заслони очи и погледна към слънцето, което вече се спускаше към хоризонта. Щеше да залезе след около час. Ако дотогава не махнеха телата, щяха да дойдат чакали. Ерин потръпна въпреки жегата.

Застави се да погледне към разрушения обект, оттатък чувалите, към фигурите, които вадеха трупове от руините. Фигури, облечени в светлосини костюми за биологична защита.

„Защитни костюми при земетресение?“

Преди да успее да попита каква е причината за подобни предпазни мерки, от групата се отдели висок войник. Не носеше защитен костюм. Това бе успокояващо.

Мъжът се насочи право към нея. Дори и да нямаше нашивка с флага на рамото на якето му в цвят каки, Ерин щеше да познае, че е американец. Всичко в него говореше за ябълков пай — от сламенорусата му коса, подстригана късо според армейския правилник, до четвъртитото му лице и широките рамене. Ясните сини очи се взряха в нея и я прецениха за една уморена въздишка. Ерин го хареса. Изглеждаше компетентен и незасегнат от трагедията, с която се занимаваше. Но какво правеше американски военен на планина в Израел?

— Доктор Ерин Грейнджър?

Е, значи я е очаквал. Трябваше ли да почувства облекчение, или да се разтревожи още повече?

— Да, аз съм доктор Грейнджър.

Войникът погледна над рамото ѝ към свещеника, който се отдалечаваше сред развалините. Едната му вежда се повдигна.

— Не знаех, че ще дойде и свещеник — каза той на лейтенант Перлман.

Израелецът махна на двама от хората си и посочи свещеника, след което отговори:

— От Ватикана поискаха да вземем и отец Корза. По време на земетресението тук е имало група туристи католици. Сред тях бил и племенник на някакъв кардинал.

Това обяснява присъствието на свещеника, помисли си Ерин. Една трагична мистерия беше решена. Войникът като че ли се съгласи с преценката ѝ и отново се обърна към нея.

— Благодаря, че дойдохте, доктор Грейнджър. Трябва да побързаме.

Той обърна гръб на хеликоптера и закрачи право към най-големите разрушения.