Кървавото евангелие

Внезапно жената го закачи с лакът. Той се напрегна, но не подскочи. Медитацията го беше уравновесила. Тя се наведе напред да погледне колегата си, фините ѝ вежди се бяха свъсили от тревога. Мъжът нямаше да се възстанови, но Рун не можеше да ѝ го каже. А и тя нямаше да му повярва. Какво ли разбираше някакъв си прост свещеник от рани и кръв?

Всъщност много повече, отколкото би могла да си представи.

15:03 ч.

Мобилният телефон на Ерин завибрира в джоба ѝ. Тя го извади и го остави до крака си, за да го скрие от лейтенант Перлман. Съмняваше се, че би му харесало, ако я види да използва устройството в хеликоптера.

Беше съобщение от Ейми.

ЗДР., ПРОФ. УДОБНО ЛИ Е?

Ерин натрака:

ДАВАЙ.

Отговорът на Ейми дойде толкова бързо, че явно беше писала, докато Ерин ѝ отговаряше.

ОГЛЕДАХ БЕДРОТО НА СКЕЛЕТА.

И?

СЛЕДИ ОТ ГРИЗАНЕ.

Това потвърждаваше предишната преценка на Ерин. Беше забелязала нещо като следи от зъби върху костта. Опита се да пише, докато хеликоптерът се друсаше неприятно.

НИЩО НЕОБИЧАЙНО... ИМА МНОГО ПУСТИННИ ХИЩНИЦИ.

Този път отговорът на Ейми закъсня, тъй като беше по-дълъг:

СЛЕДИТЕ ОТГОВАРЯТ НА ОНЕЗИ ОТ РАЗКОПКИТЕ В НОВА ГВИНЕЯ. СЪЩОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЗЪБИТЕ. СЪЩИЯТ НАЧИН НА ГРИЗАНЕ.

Сърцето на Ерин се разтуптя по-бързо. Знаеше за последните разкопки на Ейми — ловците на глави от Нова Гвинея. Това можеше да означава само едно...

„Канибализъм? Тук?“

Ако беше вярно, историята зад масовия гроб на деца можеше да се окаже по-лоша и от разказа за клането на Ирод. Но все пак изглеждаше малко вероятно. Скелетът на новороденото беше сравнително голям, без очевидни признаци на недохранване, намекващи за глад, който би могъл да доведе до подобно отвратително деяние.

ДОКАЗАТЕЛСТВА? — написа тя.

4 РЕЗЦИ. НЕПРЕКЪСНАТА ДЪГА. КОСТИТЕ НА БЕБЕТО СА ГРИЗАНИ ОТ ХОРА.

Ерин вдигна палец, за момент прекалено шокирана, за да напише отговор... и подскочи стреснато, когато Перлман внезапно грабна телефона от ръката ѝ. Лейтенантът изключи устройството.

— Никакви контакти с външни лица — извика той.

Ерин преглътна гнева си и покорно скръсти ръце на гърдите си. Нямаше смисъл да си развалят още повече отношенията.

Засега.

Лейтенантът прибра телефона в джоба на ризата си. Апаратът вече ѝ липсваше.

Изпита облекчение, когато хеликоптерът кацна на площадката на медицинския център „Хилел Яфе“. Перлман беше удържал думата си. Облечени в бяло болнични служители спринтираха към тях. Беше чувала, че имат добро травматологично отделение и бе благодарна на бързата реакция. Посегна да разкопчае колана си, но Перлман хвана ръката ѝ.

— Няма време — предупреди я той.

Хората му вече бяха слезли и сваляха носилката. Юлия стоеше до нея на земята, като продължаваше да държи ръката на Хайнрих. Тя вдигна свободната си ръка да помаха на Ерин. Гърдите на Хайнрих се повдигаха и спускаха, докато го откарваха. Все още дишаше. Ерин се надяваше, че ще диша и следващия път, когато го види.

Веднага щом войниците се качиха в кабината, хеликоптерът рязко се вдигна от земята.

Ерин откъсна поглед от болницата и се загледа в пустинята отвъд Цезарея, а мислите ѝ се насочиха от безпокойството за Хайнрих към друга измъчваща я тревога.

„Къде ме водят?“

4.

26 октомври, 15:12 ч.

Тел Авив, Израел

Батори Дарабонт беше нащрек, скрита в сенките на площадката на втория етаж на хотела. Взираше се в покрития с плочки фонтан, доминиращ в лобито. Водата падаше от стената в полукръглия басейн от чудовищно зелен мрамор. Прецени, че водата е дълбока между шейсет и деветдесет сантиметра. Погали украсения месингов парапет, докато изчисляваше скока.

„Седем метра и половина. Може би може да се оцелее. И определено е интригуващо.“

Мъжът до нея продължаваше да дрънка. С непокорната си къдрава тъмна коса, огромни кафяви очи и прав нос сякаш току-що беше слязъл от някаква фреска, изобразяваща Александър Велики. Разбира се, той знаеше, че е красив и богат, някакъв далечен принц от далечна страна — и поради това беше свикнал нещата да стават по неговия начин.

Това я отегчаваше.

Той се мъчеше с приказките си да я освободи от дизайнерската ѝ копринена рокля и да я замъкне в леглото си. Тя не можеше да каже, че има нещо против, но се интересуваше повече от самото действие, отколкото от увертюрите.

Батори отметна с вяло движение червената си коса, която се спускаше до кръста. Забеляза как погледът му се задържа върху черната длан на гърлото ѝ. Необичайна татуировка, при това много по-опасна, отколкото изглеждаше.

— Какво ще кажеш за един облог, Фарид?

Кафявите му очи отново се взряха в нейните сребристи ириси. Наистина имаше най-изумителните дълги черни мигли.

— Облог?

— Да видим кой може да скочи в онзи фонтан. — Тя посочи с дългия си пръст надолу към атриума. — Победителят взема всичко.

— А залогът? — Той я озари със съвършена усмивка. Май харесваше игрите.

Тя също ги харесваше и протегна тънката си китка.

— Ако спечелиш, ще ти дам гривната си.

Диамантената гривна струваше петдесет хиляди долара, но тя нямаше намерение да я губи. Никога не губеше.

Той се разсмя.

— Не ми трябва гривна.

— Ще ти я дам в твоята стая.