Кървавото евангелие

Фарид погледна през парапета и се умълча. Харесваше го повече, когато мълчи.

— Ако аз спечеля... — Тя пристъпи толкова близо до него, че копринената ѝ рокля погали топлия му крак.

— Ще получа часовника ти. И ще ми го дадеш в моята стая.

Ролекс, подозираше, че струва горе-долу колкото гривната ѝ. И на нея не ѝ трябваше часовник. Скокът обаче щеше да спести флиртуването и можеше да доведе до по-вдъхновен и страстен секс от онзи, на който вероятно беше способен Фарид.

— А как мога да изгубя? — попита той.

Тя го дари с дълга упойваща целувка. Той отвърна подобаващо. Тя пъхна телефона си в джоба му и пръстите ѝ докоснаха металния нож, който намери там. Фарид не беше толкова беззащитен, колкото изглеждаше. Батори си спомни думите на майка си.

„Дори бялата лилия хвърля черна сянка.“

Когато се отдръпна, Фарид плъзна длани по покрития ѝ с коприна гръб.

— Какво ще кажеш да пропуснем скока?

Тя се разсмя.

— Надявай се.

Сграбчи студения парапет с две ръце и се преметна през него.

Полетя в стил водна лястовица, с разперени ръце и извит гръб. Роклята пърхаше около бедрата ѝ. За момент си помисли, че е преценила неправилно дълбочината и скокът ще я убие, и изпита по-скоро облекчение, отколкото страх. Приводни се по корем, разпределяйки тежестта си по цялото тяло.

Жестокият удар я остави без дъх.

За секунда остана по лице в прохладната синя вода. Гърдите и коремът ѝ пареха, буйната ѝ кръв най-сетне бе намерила покой. После се обърна, подаде вече прозрачния си корсаж над водата, отметна с рязко движение косата си назад и се разсмя звънко.

Когато се изправи, цялото лоби я зяпаше. Чуха се отделни аплодисменти, сякаш беше изпълнила номер от програма.

Далеч горе Фарид я зяпаше с увиснала челюст.

Тя излезе от фонтана. Водата се стичаше по тялото ѝ върху скъпия вълнен килим. Поклони се на Фарид, който отвърна на жеста ѝ с леко кимане, последвано от драматично разкопчаване на часовника и повдигната вежда — признание, че е спечелила облога.

Минути по-късно бяха пред вратата на стаята ѝ. Тя леко трепереше в мократа рокля — в коридора беше прохладно благодарение на климатиците. Дланта на Фарид, мека като коприна и гореща като въглен, се плъзна нагоре по гърба ѝ под тънката тъкан, събуждайки съвсем други тръпки. Тя въздъхна и го погледна мрачно. Жадуваше за топлината на плътта му повече от всяка близост, която можеше да ѝ предложи.

Извади електронния си ключ. Спечеленият часовник обгръщаше китката ѝ.

Докато отключваше вратата и отваряше, телефонът ѝ избръмча, но звукът дойде от панталона на Фарид. Тя се обърна, пъхна ръка в джоба му и го извади.

— Как се е озовал тук? — изненадано попита той.

— Сложих го, докато те целувах. — Батори му се усмихна. — За да не се намокри. Знаех, че няма да скочиш.

На съвършеното му чело се появи бръчка на наранена гордост.

Застанала на прага, тя погледна екрана. Беше получила съобщение — при това важно, ако се съдеше по името на подателя. Цялата изстина. Дори най-горещото докосване не би могло да я стопли.

Нямаше време за игри.

— Кой е Аргентум? — поинтересува се Фарид, който надничаше над рамото ѝ.

„О, Фарид... една жена обича да пази тайните си.“

Именно затова пътуваше под толкова много фалшиви имена — като онова, с което се бе регистрирала в хотела.

— Май трябва да се погрижа за една неотложна работа — рече, прекрачи прага и се обърна. — Налага се да ти кажа довиждане.

На лицето му се изписа мрачно разочарование, последвано от гневна искра.

Той рязко я бутна навътре в стаята, като я следваше плътно. Сграбчи я грубо и я запрати към стената, затваряйки вратата с ритник.

— Аз ще кажа кога приключваме — дрезгаво заяви.

Тя повдигна вежда. Значи все пак у Фарид имаше скрито пламъче.

Усмихна му се, метна телефона на леглото, придърпа го още по-близо до себе си и устните им почти се докоснаха. Завъртя го, така че сега той беше с гръб към стената. Посегна към панталона му, при което мрачната му усмивка стана още по-широка. Той обаче не позна какво търсеше тя.

Извади скрития нож, отвори го с една ръка и с бързо движение го заби в окото му, натискайки нагоре и навътре. Продължаваше да държи тялото му притиснато към стената, усещаше топлината му през тънката си дреха, знаеше, че тя бързо ще изчезне заедно с живота му. Наслаждаваше се на отслабващата топлина, притискаше го плътно до себе си, докато тялото му се тресеше от предсмъртни гърчове.

Когато те престанаха, тя най-сетне го пусна.

Тялото му се свлече безжизнено на пода.

Остави го там, отиде до леглото и седна, кръстосвайки дългите си крака. Взе телефона и отвори изпратеното ѝ изображение.

На екрана се появи снимка на лист хартия, покрит със странна писменост. Почеркът беше от друга епоха, по-пригоден за изписване с костен писец върху пергамент. Повече шифър, отколкото език, текстът беше написан на архаична форма на иврит.

По време на обучението си беше изучавала древни езици в Оксфорд и сега четеше старогръцки, латински и иврит със същата лекота, с каквато и родния си унгарски. Дешифрира внимателно съобщението, после се увери, че не е допуснала грешки. Задиша плитко и бързо, докато работеше.