Кръвна линия

Опря гръб в резбованата дървена врата. Смяташе да остане изгубен и неоткриваем. През последните три години се беше скитал по света, а до трийсетия му рожден ден оставаше една. Преди две седмици бе стигнал архипелага Занзибар, верига изпечени от слънцето острови покрай източното крайбрежие на Африка. Самото му име — Занзибар — сякаш говореше за друго време, за страна на мистерии и митове. Място, на което можеш да изчезнеш, да останеш незабелязан, където не се задават много въпроси.

Местните хора знаеха, че любопитството е нездравословно.

Въпреки това често се заглеждаха в него. Не защото беше бял. Древното пристанище Занзибар си оставаше кръстопът за хора от всеки цвят и раса. А и след цяла година пътуване из Африка кожата му бе почерняла като на местните търговци, предлагащи стоките си на пазарите за подправки в стария Каменен град. И определено правеше впечатление с високата си мускулеста фигура — имаше телосложението повече на защитник, отколкото на нападател — макар че не точно външният му вид, колкото твърдият му поглед караха любопитните бързо да се извръщат.

Онова, което привличаше най-много вниманието към него, беше нещо друго — по-скоро някой друг. Каин се притискаше в бедрото му — не издаваше звук, но беше настръхнал. Тъкър постави длан върху кучето си — не за да го успокои, а за да даде знак на партньора си, ако стане необходимо. Защото те бяха точно това. Партньори. Каин беше като негово продължение, като самостоятелна част от самия него.

Макар да приличаше на яка и компактна немска овчарка, Каин бе всъщност белгийско куче, известно като малиноа. Козината му беше черна и жълто-кафява, но предимно черна, също като тъмните му очи. Тъкър усети как мускулите на кучето се напрягат под дланта му.

От близкия ъгъл панически изхвърча хилава фигура. В бързината човекът се блъсна в отсрещната стена и се втурна по улицата, като често се озърташе през рамо. Тъкър впери поглед в него, преценявайки евентуалните опасности.

„В началото на двайсетте, може би по-млад, азиатско-индийски мелез, изпълнени с ужас очи, мършави крайници и лице — от пристрастяване или недохранване?“

Беглецът притискаше десния си хълбок, но не можеше да спре алената струя, просмукваща се през бялата му риза. Миризмата на кръв явно беше възбудила Каин заедно с вида на панически бягащи боси крака.

Тъкър понечи да излезе от входа и да се притече на помощ на младежа, но натискът в бедрото му се засили и го накара да остане на място.

Миг по-късно стана ясна и причината за предупреждението. От същия ъгъл изскочиха трима едри мъже африканци, с племенни татуировки по лицата. Бяха въоръжени с мачете и покриха двете страни на пустата улица с явното умение на опитни ловци.

Целта им също забеляза появата им и се втурна да бяга презглава, но загубата на кръв и изтощението си казваха думата. Няколко стъпки по-нататък жертвата се препъна и се просна на земята. Макар да се удари здраво в паважа, не издаде нито звук. Нямаше скимтене или вик, просто се беше предал.

Именно това накара Тъкър да излезе от прикритието си.

Другата причина бе онова, което му беше втълпил дядо му: „Изправен пред безчовечност, добрият човек реагира, а великият действа“.

Тъкър почука с три пръста хълбока на кучето. Сигналът бе ясен.

Пази.

Каин прескочи проснатото тяло на младежа и се приземи от другата страна с вдигната опашка и оголени зъби, като ръмжеше застрашително. Внезапната поява на овчарката накара тримата нападатели да спрат изненадано, сякаш пред тях се бе материализирал някакъв демон.

Тъкър използва момента да излезе от сенките и да приближи най-близкия от тримата. С бързо хващане на китката, последвано от лакът в брадичката, мачетето се озова в ръката му. Плесна с плоското на, острието мъжа и го запрати назад, докато вторият нападател замахна с мачетето си като с бейзболна бухалка. Вместо да отскочи, Тъкър се хвърли напред, в гарда на противника. Улови замахващата ръка под своята, изви дланта си около крайника и го обездвижи. С другата си ръка заби дръжката на мачетето в носа на мъжа.

Изхрущя кост. Рукна кръв.

Мъжът се свлече, но Тъкър го задържа изправен в хватката си. С периферното си зрение видя как третият, който беше и най-едър, отстъпва две крачки назад и вади пистолет. Тъкър се завъртя и използва тялото на заловения нападател като щит, когато проехтяха изстрелите. От такова малко разстояние защитата се оказа недостатъчна. Един куршум премина през врата на пленника и одраска рамото на Тъкър.

Последва писък.

Тъкър блъсна тялото настрана и видя Каин, който беше забил дълбоко зъби в китката на стрелеца. Пистолетът изтрака върху паважа. С изцъклени от панически ужас очи мъжът се мъчеше да се освободи от овчарката. Хвърчаха кръв и слюнка.

Едва тогава огромният африканец се сети за мачетето в другата си ръка. Вдигна го високо, готов да посече кучето.

— Пусни! — извика Тъкър.