Кръвна линия

Грей стисна капитана за ръката.

— Сам с нищо няма да помогнете на хората си — каза той и помъкна англичанина към вратата. — Елате с мен.

Алдън изглеждаше готов да спори, но майор Джейн подкрепи Грей.

— Командир Пиърс е прав, сър.

— Хайде да оставим споровете за по-късно! — извика Ковалски от вратата. — Хеликоптерът отново се насочва насам!

— Вън! Веднага! — нареди Грей.

Капитанът го последва с неохота. Заобиколиха колибата и тръгнаха между паркираните превозни средства.

Тъкър позна накъде ги води командирът. Той би сторил същото — щеше да използва всеки ресурс, за да оцелее.

Грей ги поведе направо към малкия бял танк с емблемата на ООН. Бронираната кола все още стоеше на същото място, където я беше видял преди. Миротворецът се беше качил в кулата и седеше зад картечницата. Дулото на оръжието димеше от стрелбата, но в момента хеликоптерът беше извън обхват от другата страна на лагера, макар че скоро щеше да се върне насам.

— Чудесна мишена си, войнико! — извика му Грей, докато шепа цивилни бягаха към тях. — Размърдай машината, помогни за защитата на лагера!

Тъмнокожият мъж с каска на главата беше млад, като че ли нямаше дори двайсет. В думите му се долавяше страх.

— Сам съм! — извика той с френски акцент. — Не мога едновременно да стрелям и да карам, мосю.

Грей се обърна към Алдън:

— Ето как можете да помогнете по най-добрия начин на хората си. Подкарайте танка. Привлечете вниманието на хеликоптера към вас и свалете кучия син.

Алдън го разбра.

— Ще направя всичко възможно, за да прикрия измъкването ви. — Капитанът посочи към две пустинни бъгита на петдесетина метра от тях. — И да нямат ключове, лесно ще ги подкарате. Просто пъхнете нещо остро в контакта и завъртете.

Следващите му думи бяха към подчинената му:

— Остани с тях, Джейн. Помогни им да се измъкнат, а аз ще видя какво мога да направя оттук.

Индийката изглеждаше вбесена, но знаеше как да приема заповеди и само кимна.

Грей стисна ръката на Алдън.

— И да се пазите.

— Вие също. — Капитанът спря само колкото да прегърне бързо Бааши. — Прави каквото ти казват!

— Аз… добре, господин Тревър.

Капитанът кимна и се качи в бронираната кола.

Грей поведе бързо останалите, като им нареди да си сложат слушалките.

Бъгитата пред тях бяха на практика двигатели, закрепени за рамката с колелата и с добавени седалки. Нямаше никакви прозорци, брони или врати. Тъкър обаче си беше играл с подобни машини сред дюните при Кемп Пендълтън. Преимуществото им беше в ниския център на тежестта и високите гуми, които бяха идеални за каране по пясък и преодоляване на препятствия.

Ковалски явно също имаше опит с тях и потърка доволно длани в панталоните си, когато стигнаха колите.

— Коя е за мен?

Зад тях затрещя картечница. Всички се втурнаха напред и се разделиха в движение. Грей и Сейчан се качиха в по-малката двуместна машина, а останалите се натовариха в четириместната, която имаше и пейка отзад.

Джейн стигна първа до мястото на шофьора, но Ковалски нямаше намерение да отстъпва.

— Аз ще карам! — извика той.

— Виж какво, момченце, имам сума ти часове тактическо…

— А аз пък нямам мозъчно сътресение. Така че мърдай, сестро!

Тя го изгледа така, сякаш й идеше да му отхапе главата, но наистина все още се олюляваше. Накрая отстъпи и му предостави шофьорското място. Той откри, че в контакта вече е пъхната отвертка, играеща ролята на ключ. Съдейки по рева наблизо, Грей също не бе имал проблеми със запалването.

Джейн седна отпред до шофьора, оставяйки малката пейка на Тъкър и момчето. Каин се сви запъхтян между тях. От възбудата малко се беше разлигавил.

— Дръжте се! — извика Ковалски и се ухили до уши.

Бъгито подскочи и се понесе напред като ужилен от стършел кон — точно когато оглушителна експлозия вдигна във въздуха един камион наблизо.

Отново ракета.

Тъкър се обърна. Хеликоптерът се появи над лагера и се насочи към тях. Тежката картечница М230, монтирана под кабината, затрещя и фонтанчетата пясък започнаха да ги настигат бързо.

Но те не бяха беззащитни.

Бронираният „Ферет“, пъргав на големите си гуми досущ като животното, на което бе кръстен4, изскочи пъргаво зад тях и пресече пътя на атакуващия хеликоптер. Картечницата на кулата му затрака, насочена към птичката в небето.

В кулата седеше капитан Алдън, полускрит от пушек и прахоляк. Малкият танк рязко зави и се оказа лице в лице с нападателя. Куршуми улучиха предното стъкло на хеликоптера. Пилотът изпадна в паника и машината се стрелна настрани.

Бронираната кола обърна и се понесе напред между паркираните превозни средства. Хеликоптерът се завъртя във въздуха и пое след нея, подобно на ястреб, подгонил заек — или по-точно пор.

Тъкър се обърна напред точно когато Ковалски стигна един пясъчен хребет и бъгито полетя във въздуха. Шофьорът изрева ликуващо. Тъкър и Бааши полетяха нагоре и блъснаха глави в алуминиевото подобие на покрив над задната седалка. Тъкър успя като по чудо да хване кожената каишка на Каин, докато падаха обратно на местата си.

Кучето изръмжа гневно, готово да ухапе някого.