Кръвно обещание

със сигурност щях да умра. Това би ме убило и би ме освободило от перспективата да

бъда стригой...

- По дяволите!

Изправих се и започнах да вървя наоколо, надявайки се да се разсея. Телевизията

не ми помагаше; това беше сигурно. Ако можех да издържа още малко, щях да изкарам

наркотика от системата си и щях да реша как да спася себе си и Лиса, и... Лиса!

Без никакво обмисляне влязох в главата й. Ако бях в нейните тяло и ум, може би

нямаше да се налага да се справям с моите за известно време. Уединението ми ще

премине по-бързо.

Лиса и групата й се бяха завърнали от кралския дворец малко по-строги отколкото

когато пристигнаха. Студената светлина на утрото бе накарала Лиса да се чувства

невероятно идиотски относно събитията от партито. Да танцуваш на маса не беше най-

лошото нещо на света, но като си спомняше за други партита, на които е била този

уикенд и за социалния си живот с Ейвъри, се зачуди какво й е станало. Понякога дори не

се чувстваше като себе си. И целувката с Ейрън... ами, това беше напълно различнен,

предизвикващ вина въпрос.

- Не се тревожи за това, - каза й Ейвъри в самолета. - Всички правим глупави

неща, когато сме пияни.

- Не и аз, - изпъшка Лиса. - Това не съм аз. - Въпреки това оплакване, Лиса без

възражение прие да пие мимоза – шампанско, смесено с портокалов сок – на задната

седалка.

Ейвъри се усмихна.

- Нямам с какво да го сравня. На мен ми изглеждаш добре. Но все пак ти не се

опитваш да избягаш с човек или с някакъв некралски тип.

Лиса се усмихна в отговор и очите й попаднаха на Джил, която седеше малко по-

напред от тях в самолета. Ейдриън беше говорил с по-младото момиче по-рано, но сега

тя беше заета с книга, най-важното й занимание сега изглежда беше да стои далеч от

Рийд. Той отново седна със Саймън и Лиса беше изненадана да види, че пазачът гледаше

Джил подозрително. Може би Рийд беше казал на Саймън, че младото момиче е някаква

заплаха.

- Притесняваш ли се за нея? - попита Ейвъри, като проследи погледа на Лиса.

- Не е това... просто не мога да се отърся от начина, по който ме гледаше миналата

нощ.

- Тя е млада. Мисля, че лесно се шокира.

Лиса предполагаше, че това е истина. Все пак, млада или не, имаше нещо

изненадващо чисто и честно в начина, по който Джил бе извикала Лиса. Напомняше на

Лиса за нещо, което аз бих направила. А Лиса не можеше да се успокои като знаеше, че

някой такъв има лоши помисли за нея. Лиса се изправи.

- Сега се връщам, - каза тя на Ейвъри. - Ще говоря с нея.

Джил очевидно бе изненадана, когато Лиса седна до нея. По-младото момиче

сложи книгоразделител в това, което четеше и каквото и да чувстваше, усмивката й към

Лиса беше искрена.

- Здравей.

- Здравей, - каза Лиса. Не беше изпила достатъчно мимози все още и още

контролираше Духа достатъчно, за да види аурата на Джил. Беше в синьо, осеяно с

лилаво и по-тъмно синьо. Хубави, силни цветове. - Виж, искам да се извиня за това,

което стана миналата нощ... това, което казах...

- О, - каза Джил зачервена. - Всичко е наред, наистина. В смисъл, нещата бяха

малко откачени и знам, че не мислеше правилно. Поне аз не мисля, че беше така.

Наистина не знам. Никога досега не съм пила, така че не мога да кажа.

Нервността на Джил сякаш винаги я караше да се клатушка между несвързаното

говорене и мълчанието.

- Да, ами, трябваше да мисля правилно преди да се забъркам в тази ситуация. И

наистина съжалявам за това, което стана с Рийд. - Лиса понижи глас. - Нямам представа

какво се случи там..., но не беше правилно това, което той направи и ти каза.

И двете момичета откриха, че го изучават. Беше се задълбочил в една книга, но

изведнъж сякаш можеше да усети, че го гледат, погледът му се отправи към Джил и

Лиса. Той ги погледна свирепо и те веднага отклониха поглед.

- Това определено не беше по твоя вина, - рече Джил. - И както знаеш, Ейдриън

беше там и въобще... Така че всичко се разви добре.

Лиса се постара да задържи лицето си открито. Ейдриън седеше така, че не

можеха да го видят, но ако не беше така, Лиса имаше чувството, че Джил щеше да го

гледа замечтано. Ейдриън се справяше добре с втренченото гледане на Ейвъри

напоследък и Лиса виждаше, че Джил никога няма да спре да играе ролята на малка

сестра за него. Сега изглеждаше ясно, че Джил малко си пада по него. Беше сладко и

въпреки че знаеше, че е глупаво от нейна страна, тя не можеше да не чувства облекчение

от това, че обектът на привързаност на Джил е Ейдриън, а не Кристиан.

- Ами, надявам се на по-добри избори, - каза Лиса. - И се надявам никой да не

мисли твърде лошо за мен.

- Аз няма, - каза Джил. - И съм сигурна, че и Кристиан няма да го направи.

Лиса се намръщи, объркана за момент.

- Ами... няма смисъл да го стресираме прекалено. Беше моя глупава грешка; аз ще

се справя.

Сега Джил се намръщи. Тя се поколеба преди да заговори, старата й нервност се

завърна.

- Но ти трябва да го направиш. Трябва да му кажеш истината, нали?

- Не е толкова важно, - каза Лиса, изненадана от това каква отбранителна позиция

зае изведнъж. Онзи непредсказуем гняв започна да се надига.

- Но... вие имате сериозна връзка... Трябва винаги да бъдете честни, нали така?