Кръвно обещание

Имам предвид, не можеш да го лъжеш.

Лиса завъртя очи.

- Джил, досега не си имала сериозна връзка, нали? Всъщност, въобще ходила ли

си на среща? Не го лъжа. Просто не му казвам неща, заради които ще откачи без

причина. Не е същото.

- Същото е, - започна да спори Джил. Можех да видя колко неприятно й е да

отговаря на Лиса, но се възхищавах на смелостта й. - Той има право да знае.

Лиса въздъхна раздразнено и се изправи.

- Забрави. Мислех, че можем да проведем разговор като възрастни, но очевидно не

можем. - Смразяващият начин, по който погледна Джил, накара момичето да потрепери.

Обратно в Академията, вина започна да тормози Лиса. Кристиан много се зарадва

на завръщането й, обсипвайки я с целувки и прегръдки. Тя твърдо реши, че Джил е

прекалила с реакцията си и все пак всеки път, когато погледнеше към Кристиан тя си

спомняше целувката с Ейрън. Беше ли толкова лошо, колкото го изкарваше Джил? Беше

нещо обикновено и то под влиянието на алкохола. Лиса знаеше, че ако каже на Кристиан

той ще се разстрои и мразеше да мисли за това. Eйвъри, докато слушаше как Лиса

обмисля нещата, се съгласи, че няма нужда да се тревожи за това. Сега, като я гледах

през очите на Лиса, останах с впечатлението, че Ейвъри беше по-разтревожена за това

каква би била емоционалната реакция на Лиса, ако тя и Кристиан скъсаха. Моралът

сякаш нямаше място тук; Ейвъри искаше да защити Лиса.

Изглеждаше, че всичко ще отмине... поне до по-късно през деня, когато Лиса и

Кристиан тръгнаха за вечеря. Лицето му беше като буреносен облак, когато се приближи

до Лиса в предверието на спалните, светло сините му очи изглеждаха сякаш могат да

хвърлят мълнии.

- Кога щеше да ми кажеш? - попита той. Гласът му беше силен и няколко

случайно минаващи хора се обърнаха изненадани.

Лиса го издърпа до ъгъла, като понижи гласа си.

- За какво говориш?

- Знаеш за какво говоря. За теб, използваща почивката през уикенда, за да се

сваляш с други момчета.

Тя се взираше в него няколко дълги секунди. Тогава истината я удари в лицето. -

Джил ти е казала!

- Да. Трябваше да го изкопча от нея. Дойде за упражнение с мен и беше на ръба на

сълзите.

Нехарактерен гняв изведнъж забушува в Лиса.

- Тя няма право!

- Ти нямаш право. Наистина ли мислеше, че можеш да направиш нещо такова...

без дори да ми кажеш?

- Кристиан, беше просто глупава пиянска целувка, за Бога. Шега, защото ме спаси

от падане от една маса. Не означаваше нищо.

Лицето на Кристиан стана замислено и Лиса си помисли, че той със сигурност ще

се съгласи с нея.

- Щеше да е ”нищо,” - каза той накрая, - ако ми беше казала сама. Не трябваше да

го чувам от някой друг.

- Джил...

- ... не е проблемът. Ти си.

Лиса се шокира за момент.

- Какво ми казваш?

- Аз... - Кристиан изведнъж изглеждаше отегчен. Той потри очи. - Не знам.

Просто... нещата са твърде трудни напоследък. Аз просто... не съм сигурен дали мога да

се справя с всичко това. Постоянно се караше с мен преди да заминеш, а сега това?

- Защо не ме слушаш? Не беше нищо! Дори Ейвъри се съгласи.

- О, - каза Кристиан саркастично, - щом Ейвъри се е съгласила, значи всичко е

наред.

Избухливостта на Лиса надигна грозната си глава.

- Какво трябва да означава това? Мислех, че я харесваш.

- Харесвам я. Но не ми харесва как напоследък й се доверяваш повече, отколкото

на мен.

- Нямаше проблем, когато се доверявах на Роуз.

- Ейвъри не е Роуз.

- Кристиан...

Той поклати глава.

- Виж, вече не искам да ходя на вечеря. Просто имам нужда да помисля.

- Кога ще се видим отново? - попита тя обезумяла. Гневът й бе изместен от страх.

- Не знам. По-късно.

Той си тръгна без да каже и дума повече. Лиса гледаше след него ужасена, докато

той напускаше предверието. Искаше да се втурне след него, да го умолява да се върне и

да й прости. Имаше твърде много хора наоколо и тя реши да не прави сцени – или да се

натрапва в личното му пространство. Вместо това тя отиде при единственото средство,

което й беше останало: Ейвъри.

- Не очаквах да те видя отново, - каза Ейвъри, докато отваряше вратата на стаята

си.

- Какво си ти – Иисус Христос? Какво е станало?

Тя вкара Лиса в стаята и поиска да разбере историята. С много сълзи и близо до

истерия несвързано говорене, Лиса разказа какво бе станало с Кристиан.

- И не знам какво искаше да каже. Иска ли да скъсаме? Ще се върне ли, за да

говорим по-късно? Трябва ли да отида при него? - Лиса зарови лице в ръцете си. - О,

Боже. Нали не мислиш, че между него и Джил има нещо?

- Не, - възкликна Ейвъри. - Разбира се, че не. Виж, трябва да се успокоиш. Караш

ме да се побърквам. Всичко ще бъде наред. - Тревога се прокрадна по лицето на Ейвъри

и тя отиде да донесе на Лиса чаша вода. После прецени отново и й наля чаша вино

вместо вода.

Седейки сама, Лиса усети как дивите й емоции я измъчват. Мразеше това, което

беше направила. Чувстваше се сякаш нещо не й е наред. Първо се беше отчуждила от

мен, сега и от Кристиан. Защо не можеше да задържи приятелите си? Какво толкова й

трябваше? Наистина ли полудяваше? Чувстваше се извън контрол и отчаяна. И тя... Бам!

Изведнъж и без предупреждение бях изблъскана от главата на Лиса. Мислите й