Кръвно обещание

сънища”?

- Ами... да може да проникне в нечий ум, докато човекът е заспал. Във всеки ум,

не само твоя. Така могат да си общуват, сякаш са заедно. Моят приятел го може.

От изражението на Марк ми стана ясно, че това е ново за него.

- Твоят приятел? Твоята свързана душа?

Свързана душа? Не бях чувала това досега. Звучеше странно, но имаше смисъл.

- Не... друг владеещ Духа.

- Друг? Колко познаваш?

- Технически трима. Е, четирима, ако броя Оксана.

Марк извърна погледна и зяпна разсеяно лехичката с розови цветя.

- Толкова много... това е невероятно. Досега съм срещал само един владеещ Духа

и беше преди много години. Той също бе свързан с пазителя си. Пазителят му умря и

това го съсипа. Но ни помогна, когато с Оксана се опитвахме да разберем нещата.

Излагах се на смърт през цялото време, а се страхувах за тази на Лиса. И все пак

не бях мислила какво би било с тази връзка. Как ли щеше да се отрази на другия човек?

Какво ли щеше да е усещането да имаш празна дупка в себе си, там, където си бил

свързан толкова силно с някого?

- Но той не е споменавал такива прониквания в сънища, - продължи Марк. Той се

засмя отново и приветливи бръчици се свиха около сините му очи. – Мислех, че аз ще ти

помагам, но може би ти ще помогнеш на мен.

- Не знам, - рекох колебливо. – Мисля, че вие имате много повече опит от нас.

- Къде е твоята свързана душа?

- В Щатите, - нямаше нужда да разнищвам нещата, но някак ми се искаше да му

кажа цялата истина. – Аз... напуснах я.

Той се намръщи.

- Напуснала... имаш предвид просто за пътуването? Или си я изоставила?

Изоставила. Думата беше като шамар и изведнъж всичко, което виждах, бе

последния ден, в който я видях, когато я оставих да плаче.

- Имах неща, което да свърша, - казах уклончиво.

- Да, знам. Оксана ми каза.

- Какво ти каза?

Сега той сепоколеба.

- Тя не трябваше да го прави... опитва се да не го прави.

- Да прави какво? – възкликнах, неспособна да обясня защо.

- Тя... ами, тя проникна в съзнанието ти. Докато се хранехме.

Замислих се и изведнъж си спомних онова чувство в главата ми, когато жегата ме

заля.

- Какво означава това по-точно?

- Аурата може да каже на владеещ Духа какъв е даден човек. Но Оксана може да

навлезе много по-дълбоко, да достигне и всъщност да прочете по-конкретна информация

за този човек. Понякога тя смесва тази способност с внушението..., но ефектът е много,

много мощен. И неправилен. Не е правилно да правиш това с някого, с когото не си

свързан.

Отне ми известно време, за да разбера това. Нито Лиса, нито Ейдриън можеха да

четат мислите на другите. Ейдриън можеше да проникне в нечий ум по време на сън,

което бе най-близкото до тази способност. Лиса не можеше да го прави дори на мен.

Можех да я усещам, но обратното не се получаваше.

- Оксана успя да усети... ох, не зная как да го обясня. Има нещо безразсъдно в теб.

Някак сякаш си на някаква мисия. Някакво отмъщение се чете в душата ти.

Изведнъж той се протегна и повдигна косата ми, като погледна врата ми.

- Както и предположих. Не си обещала.

Тръснах глава.

- Защо това е такъв голям проблем? Целият град е пълен с дампири, които не са

пазители. – все още мислех Марк за добър човек, но четенето на лекции винаги ме

раздразняваше.

- Да, но те са избрали да живеят така. Ти... и другите като теб... вие сте станали

един вид войни. Мислите за преследването на стригои, за поправянето на грешките,

които тяхната раса е направила. Това може да доведе до лошо. Виждам го непрекъснато.

- Непрекъснато? – попитах потресена.

- Защо си мислиш, че броят на пазителите намалява? Те нямат домове и

семейства. Или стават като теб, борещи се и отговарящи пред никого, освен ако не бъдат

назначени като бодигардове или ловци на стригои.

- Назначение дампири... – изведнъж започнах да разбирам как един човек без

кралска кръв като Ейб си бе наел бодигардове. Парите можеха да направят всичко

възможно, предположих аз.

- Никога не бях чувала нещо такова.

- Разбира се, че не. Мислиш, че мороите и другите пазители искат това да се знае?

Че искат да разтръбят това пред теб като възможност?

- Не виждам какво е толкова лошо в преследването на стригои. Ние винаги

защитаваме, не нападаме, що се отнася до стригоите. Може би ако повече дампири

тръгнат след тях, те нямаше да бъдат такъв проблем.

- Може би, но има различни начини това да се постигне, някои са по-добри от

други. И когато си такава, каквато си – със сърце, изпълнено с тъга и жажда за мъст?

Това не е от добрите начини. Това ще те съсипе. И мракът на целувката на сянката само

ще усложни нещата.

Скръстих ръце пред гърдите си и загледах с каменно изражение.

- Да, е, така или иначе не мога да направя нищо за това.

Той се обърна към мен отново с изненадано изражение.

- Защо просто не помолиш твоята свързана душа да те излекува от мрака?

Глава 11

Гледах Марк няколко дълги секунди. Най-накрая попитах глупаво:

- Да не би да каза... излекува? – Марк ме погледна със същата изненада.

- Да, разбира се. Тя може да лекува и други неща, нали? Защо не това?

- Защото.... – смръщих се. – В това няма смисъл. Мракът... всички лоши странични