Кръвно обещание

Успя да я завърти леко, така че да ми предостави видимост към гърдите й. Придвижих се напред, и тогава Дмитрий ме цапардоса. За момент стоях объркана, чудейки се защо ме напада, след като току-що ме беше спасил, но тогава осъзнах, че някой го блъсна — Нейтън. Нейтън тъкмо бе влезнал в библиотеката заедно с Марлин. Успяха да разсеят Дмитрий, но не и мен. Все още имах добър изглед към Галина и без да чакам, забих кола в гърдите й. Той не потъна толкова дълбоко, колкото ми се искаше, и тя все пак успяваше да ме победи, борейки се ожесточено. Направих странна физиономия и натиснах по-силно, знаех, че среброто трябва да й подейства. Секунда по късно лицето й се изкриви от болка. Тя залитна и аз използвах предимството си, забивайки кола до дъно. Отне няколко секунди преди тя да спре да се движи, и тялото й падна, гърчещо се на земята.

Другите стригои не обърнаха внимание на мъртвото й тяло. Нейтън и Марлин бяха фокусирани върху Дмитрий. След малко още един стригой — женска, която не познавах, — се присъедини към компанията. Издърпах кола си от Галина и бавно запристъпвах назад към прозореца, надявайки се да не привлека вниманието им. Сърцето ми остана при Дмитрий. Те го превъзхождаха числено. Вероятно можеше да му помогна да се бие…

Обаче силите ме напускаха. Все още страдах от ухапванията от вампирите и загубата на кръв. Бих се с два стригоя тази вечер и победих един могъщ. Това трябваше да е доброто ми дело — че я заличих от лицето на земята. Следващото добро нещо, което трябваше да направя, бе да си тръгна и да оставя стригоите да довършат Дмитрий. Тези, които щяха да оцелеят, нямаше да са способни водачи и щяха да представляват по-малка заплаха. Дмитрий щеше да се освободи от зловещото състояние и най-после душата му можеше да се пресели на по-добро място. А аз щях да живея (надявам се), помагайки на света да се отърве от още стригои.

Хвърлих се към прозореца и погледнах навън. Нощта настъпваше — никак не беше добре. Външната страна на имението също не беше подходяща за катерене. Можеше да се справя, но щеше да ми отнеме известно време, а аз не разполагах с такова. Точно под прозореца имаше някакъв храст с плътни листа. Не можех да видя ясно точно какъв е, просто се надявах да не е розов храст или някой също толкова бодлив. Освен това, скок от втория етаж нямаше да ме убие. Дори може би нямаше да ме заболи — много.

Качих се на перваза и за кратко срещнах погледа на Дмитрий, докато другите стригои се приближаваха към него. И пак чух думите: „не се колебай”. Най-важният урок, който бях научила от Дмитрий. Но определено не първият. Първият му урок беше какво трябва да правя, когато ме превъзхождат числено и нямам никави възможност — да бягам.

Време беше да бягам.

Скочих през прозореца.

Глава 26

Мисля, че ругатните, които избълваха устата ми, когато се ударих в земята, бяха разбираеми на всякакъв език. Болеше. Храстът всъщност не беше бодлив или остър по някакъв начин, но и изобщо не беше мек откъдето и да го погледнеш. Все пак омекоти падането ми някак, макар че не ме спаси от изкълчването на глезена ми.

— По дяволите! — рекох през стиснати зъби, като се изправих на крака. Русия наистина ме караше да псувам повече. Изпробвах дали глезенът ми ще издържи тежестта ми и усетих остра болка, но не и нещо, което да не мога да изтърпя. Просто навяхване, слава Богу. Глезенът не беше счупен, била съм и по-зле. И все пак това щеше да забави бягството ми.

Измъкнах се от храста, опитвайки се да ускоря крачка и да пренебрегна болката.

Пред мен се разпростираше глупавият лабиринт от жив плет, който помислих за страхотен миналата вечер. Небето беше облачно, но се съмнявах, че лунната светлина щеше да ми помогне в ориентирането. Нямаше начин да се справя с тази зелена бъркотия. Бях намерила къде свършва и как да изляза оттам.