Кръвно обещание

И с това използвах всичката си воля, за да се върна при Лиса, където и да беше тя и да се разделя с тази фантазия. Честно казано, можех да прекарам остатъка от дните си в този фалшив свят, да бъда с Дмитрий в тази къща, да се събуждам всяка сутрин с него, както той каза. Ала това не беше истинско. Беше прекалено лесно и ако бях научила нещо, то беше, че животът не е лесен. Усилията бяха мъчителни, но изведнъж се озовах отново в стаята в “Св. Владимир”. Фокусирах се върху Ейвъри, която гледаше към мен и Лиса. Тя беше измъкнала спомена, който ме измъчваше най-много, опитвайки се да ме обърка и да ме отдели от Лиса с тази фантазия на това, което исках повече от всичко на света. Бях се преборила с умствения капан на Ейвъри и се почувствах доста самодоволно, въпреки болката в сърцето ми. Щеше ми се да говоря директно с нея и да й кажа няколко неща за нея и игричката й. Това не подлежеше на въпрос, така че вместо това още веднъж впрегнах волята си заедно с Лиса и заедно слязохме от перваза и стъпихме на пода на стаята.

Ейвъри се потеше доста очевидно и когато осъзна, че е загубила психическата битка от войната, хубавото й лице стана много грозно.

— Хубаво, — каза тя. — Има и по-лесни начини да те убия.

Изведнъж Рийд влезе в стаята, изглеждащ враждебен както винаги. Нямах идея откъде се появи или как знаеше, че трябва да се появи точно тогава, но се отправи точно към Лиса с протегнати ръце. Отвореният прозорец зад нея се зееше и не беше необходимо да си гений, за да разбереш намеренията му. Ейвъри беше опитала да накара Лиса да скочи чрез внушението. Рийд просто щеше да я бутне.

Мисленият разговор между Лиса и мен започна за един удар на сърцето.

Добре, казах й. Ето какво. Ще трябва малко да сменим ролите.

За какво говориш?

Страх я обзе цялата, което беше разбираемо, докато гледаше как ръцете на Рийд бяха на милиметри да я сграбчат.

Е, казах, аз се справих с психическата битка. Което означава, че ти трябва да се заемеш с боя. И ще ти покажа как.

Глава 28

Нямаше нужда Лиса да казва нещо, за да изрази шока си. Чувствата на изумление преляха в мен и ми казаха повече, отколкото думите биха могли. Аз обаче имах да й казвам нещо по-важно.

Наведи се!

Мисля, че изненадата й я накара да реагира толкова бързо. Тя се спусна на пода. Движението беше тромаво, но тялото й се отклони от атаката на Рийд и я остави извън (почти) обсега към прозореца. Той все пак се сблъска с нея в рамото и главата й, но само я закачи и й причина малко болка.

Разбира се, “малко болка” означаваше коренно различно нещо и за двете ни. Лиса беше измъчвана няколко пъти, но повечето й битки бяха психически. Никога не се беше озовавала във физически двубой. Хвърлянето към стени беше нещо нормално за мен, ала за нея и малък удар по главата беше значителен.

Изпълзи натам, наредих аз. Измъкни се от него и от прозореца. Тръгни към вратата, ако можеш.

Лиса започна да се движи на ръце и крака, но беше прекалено бавна. Рийд я хвана за косата. Почувствах се сякаш играем на телефонче. Със същия ефект на забавянето на инструкциите ми и осъзнаването от нейна страна как да отреагира, можех да предам съобщението през пет човека преди да стигне до нея. Щеше ми се да можех да контролирам тялото й като кукловод, но не владеех Духа.

Ще заболи, но се извърти колкото можеш и го удари.

О, наистина заболя. Опитът да извърне тялото си означаваше, че хватката му около косата й щеше да се затегне още по-болезнено. Тя успя значително добре обаче и посегна към Рийд. Ударите й бяха некоординирани, но го изненадаха достатъчно, че да я пусне и да започне да се защитава. Именно тогава видях, че и той не беше особено координиран. Беше по-силен, определено, ала очевидно нямаше достатъчно боен опит в ударите и използването на тежестта на тялото си. Той не бе тук за истинска битка, беше дошъл просто да я бутне от прозореца и да приключи с това.

Измъкни се, измъкни се, ако можеш.

Тя залази по пода, но за съжаление пътят й за бягство нямаше да я отведе до вратата. Вместо това тя се движеше по-назад в стаята, докато не стигна до стол на колелца.

Вземи го. Удари го с него.

По-лесно беше да се каже, отколкото да се изпълни. Той бе точно там, все още опитващ се да я сграбчи за краката. Тя хвана здраво стола и опита да го тласне към него. Исках да го вдигне и да го удари със стола, но за нея не беше толкова лесно. Тя успя все пак да се изправи на крака и да остави стола между двама им. Наредих й да продължи да го удря с него, за да го накара да отстъпи. Това проработи почти, но тя нямаше достатъчно сила, за да го нарани по-сериозно.

Междувременно очаквах отчасти Ейвъри да се присъедини в борбата. Нямаше да й отнеме много, за да помогне на Рийд в хващането на Лиса. Вместо това, чрез периферното зрение на Лиса, видях, че Ейвъри стои напълно неподвижно с разфокусирани очи и почти безжизнена. Добре. Това беше странно, но не се оплаквах, че стои настрана.

Както и да е, Лиса и Рийд бяха в положение шах и мат, от което трябваше да я измъкна.

Защитаваш се, казах. Трябва да го нападаш.