Кръвно обещание

Най-накрая получих директен отговор.

Какво? Не мога да правя такива неща! Нямам идея как!

Ще ти покажа. Ритни го — за предпочитане между краката. Това поваля повечето момчета.

Без думи опитах да й втълпя чувствата си, да я науча как точно да стегне мускулите си и да нападне.

Като се покри, тя избута стола, така че да няма нищо между нея и Рийд. Това го изненада, а на нея й даде добро начало. Кракът й се изпъна. Пропусна точната цел, но все пак удари коляното му. Беше почти толкова добро. Той залитна назад, като кракът му се подгъна под тежестта му и едва успя да се хване за стола, за да се закрепи. Но колелцата се размърдаха, което никак не му помогна.

Лиса нямаше нужда от повече, за да се затича към вратата в този момент — само че тя беше блокирана. Саймън току-що бе влязъл. За миг двете с Лиса се почувствахме облекчени. Пазител! Пазителите означаваха безопасност. Те ни защитаваха. Работата беше, че този работеше за Ейвъри и скоро ни стана ясно, че задълженията му стигаха доста по-далеч от това да я опази от стригои. Той се засили и без колебание сграбчи Лиса и я задърпа грубо обратно към прозореца.

Тук насоките ми се разклатиха. Бях добър треньор като й казвах как да обезвреди тийнейджър. Но пазител? И със сигурност този тийнейджър се беше оправил и присъединил към Саймън, за да довършат работата.

Внуши му!

Това бе последната ми отчаяна заповед. В това беше и силата на Лиса. За съжаление, докато резултатът от пиенето й по-рано се бе изпарил достатъчно, че да подобри координацията й, то все още действаше върху контрола й над Духа. Тя можеше да се докосне до силите си, ала не много. Контролът й бе доста затруднен.

Решителността й обаче беше силна. Тя източи колкото можеше от Духа, превръщайки го във внушение. Нищо не се случи. После почувствах онова странно човъркане в главата ми. Първоначално помислих, че Ейвъри се е върнала в играта, само че чувството не беше, че някой ме докосва, а сякаш някой бъркаше през мен.

Силата в Лиса се надигна и осъзнах какво беше станало. Оксана още бе тук, някъде на заден план, и даваше силата си отново, провеждайки я през мен в Лиса. Саймън замръзна и беше почти забавно. Той се дръпна леко, поклащайки се напред-назад, сякаш опитваше да я надвие и да завърши смъртоносната задача. Сякаш беше от желе.

Лиса се колебаеше дали да мръдне, уплашена, че може да наруши контрола си. А и Рийд още не беше под влиянието на внушението, но за миг той също изглеждаше объркан от това, което се случваше и реакцията на Саймън.

— Не можеш просто да ме убиеш! — извика Лиса. — Не мислиш ли, че хората ще задават въпроси, когато открият тялото ми, изхвърлено през прозорец?

— Няма да забележат, — рече Саймън сковано. Дори думите му изискваха усилия. — Не и когато си съживена. А ако не си, тогава просто е било трагична злополука, която е сполетяла едно проблемно момиче.

Бавно, бавно той започна да се освобождава от внушението й. Силата й, докато все още я имаше, отслабваше малко — сякаш някъде имаше дупка и тя изтичаше. Подозирах, че може би е от влиянието на Ейвъри или просто психичното състояние на Лиса. А може би и двете. Върховно изражение на задоволство премина през чертите на Саймън, когато той се наведе напред и тогава…

Той отново замръзна.

Блестяща златна аура светна в периферното зрение на Лиса. Тя погледна встрани достатъчно, че да види Ейдриън на вратата. Изражението му беше комично, но шокирано или не, той бе достатъчно точен, за да се насочи към Саймън. Именно внушението на Ейдриън сега държеше пазителя. Лиса се извъртя надалеч, все още опитвайки да се измъкне от проклетия отворен прозорец.

— Задръж го! — проплака Лиса.

Ейдриън се смръщи.

— Не… не мога. Какво, по дяволите? Сякаш някой друг е там…

— Ейвъри, — каза Лиса като погледна бързо към другото момиче. Лицето на Ейвъри бе станало прекалено бледо, дори и за морой. Дишането й бе учестено и се потеше още повече. Бореше се с внушението на Ейдриън. Няколко секунди по-късно Саймън отново бе свободен. Той пристъпи към Лиса и Ейдриън, макар че движенията му изглеждаха бавни.

Кучи син, помислих си.

Сега какво? Попита настоятелно Лиса.

Рийд. Иди при Рийд. Елиминирай го.

Рийд беше замръзнал по време на борбата със Саймън, гледащ с изумление. И като тези на пазителя, действията на Рийд също изглеждаха доста бавни. И все пак той отново се движеше към Лиса. Саймън очевидно беше решил, че Ейдриън е по-голяма заплаха и бе тръгнал към него. Беше време да видим дали разделянето и надвиването щеше да сработи.

Ами Ейдриън? Попита Лиса.

Ще трябва да го оставим сам за минута. Иди до Рийд. Нокаутирай го.

Какво???