Кръвно обещание

— Ако съм… ако съм в главата на моята свързана душа, можеш ли да ме достигнеш и така да достигнеш и нейния ум? Мога ли да съм нещо като връзка между вас?

— Никога не съм чувал за нещо такова, — промърмори Марк.

— Това е защото никога не сме били около толкова владеещи Духа и целунати от сянката преди, — изтъкнах аз.

Ейб, разбираемо, изглеждаше напълно загубен.

Сянка се настани на лицето на Оксана.

— Не зная…

— Или ще проработи, или няма, — рекох. — Ако не стане, нищо няма да ни има. Но ако успееш да я достигнеш чрез мен… можеш да я предупредиш, — тя започна да казва нещо, но я прекъснах. — Зная, зная… смяташ, че не е редно. Но другата владееща Духа? Тя прави неправилни неща. Само трябва да внушиш на Лиса да се пази от опасности. Та тя е готова да скочи от прозорец! Спри я сега; после ще ида при нея след ден или малко повече и ще оправя нещата.

И под “ще оправя нещата” имах предвид, че ще разкрася хубавкото лице на Ейвъри с насинено око.

В странния ми живот съм свикнала хората — особено възрастни — да отказват извънземните ми идеи и заявления. Беше ми отнело страшно много, за да убедя хората, че Виктор е отвлякъл Лиса и също толкова много труд, за да убедя пазителите, че училището е нападнато. Така че когато се случеха такива неща, част от мен почти очакваше отказ. Но работата беше там, че Оксана и Марк, така здрави, се сблъскваха с Духа през целия си живот. Лудостта беше нещо подобно за тях и след миг тя вече не противоречеше.

— Добре, — каза. — Подай ми ръцете си.

— Какво става? — попита Ейб, все още в пълно неведение. Това леко ме задоволи — да го гледам как не разбира нищо от промените.

Марк промърмори нещо на руски на Оксана и я целуна по бузата. Предупреждаваше я да внимава, без да я обвинява за избора й. Знаех, че и той щеше да поиска същото, ако тя беше на мястото на Лиса. Любовта струеше помежду им толкова ярко и силно, че почти изгубих решителността си да сторя това. Такава любов ми напомняше за Дмитрий, а ако си позволях да мисля за него и миг повече, щях да съживя миналата нощ…

Стиснах ръцете на Оксана, като тръпка страх премина през стомаха ми. Не ми допадаше идеята някой да бъде в главата ми, макар че това беше доста лицемерно за някого, който редовно посещава ума на най-добрата си приятелка. Оксана ми се усмихна леко, въпреки че очевидно бе нервна колкото мен.

— Съжалявам, — рече тя. — Мразя да правя това с хората… — и после го почувствах, същото, което се бе случило, когато Ейвъри ме беше изхвърлила. Беше всъщност като физическо усещане от докосването на мозъка ми. Ахнах, като гледах очите на Оксана и горещи и студени вълни ме обливаха. Оксана беше в главата ми.

— Сега иди при приятелката си, — каза тя.

Така и сторих. Фокусирах мислите си към Лиса и я намерих все още стояща на перваза на прозореца. По-добре, че беше там, а не долу на земята, но все пак исках да се махне и да влезе в стаята преди да се случи нещо лошо. Това обаче нямаше да го сторя аз. Аз бях като такси, така да се каже. Оксана бе тази, която щеше всъщност да внуши на Лиса да се махне от ръба. Само че не знаех дали жената бе дошла с мен. Когато се гмурнах в съзнанието на Лиса, загубих усещането за Оксана. Вече не чувствах дразнене в ума си.

Оксана? Помислих аз. Там ли си?

Никакъв отговор — поне не и от Оксана. Отговорът дойде от съвсем неочакван източник.

Роуз?

Беше гласът на Лиса. Тя застина на прозореца и моментално престана да се смее с Ейвъри. Усетих ужаса и объркването й, когато се зачуди дали не си въобразява. Тя погледна наоколо в стаята, очите й препуснаха през Ейвъри. Ейвъри усети, че нещо става и лицето й се напрегна. Усетих познатото чувство от присъствието й в съзнанието на Лиса и не се изненадах, когато Ейвъри опита отново да ме изхвърли.

Приеми го, не се получава.

Преди, когато Ейвъри ме изгонваше, усещах сякаш наистина ме бута. Сега, когато опита, почувствах сякаш тя се удря в тухлена стена. Вече не беше толкова лесно да ме избута. Оксана някак беше с мен, даваше ми сила. Ейвъри още беше в полезрението на

Лиса и видях как тези очарователни сиво-сини очи се разшириха от шок, че не можеше да ме контролира.

Оу, помислих си. Хайде, кучко!

Роуз? Отново гласът на Лиса. Полудявам ли?

Още не. Но трябва да слезеш, веднага. Ейвъри се опитва да те убие.

Да ме убие? Чух и усетих недоверието в Лиса. Тя никога не би го направила.

Виж, нека не се караме сега. Просто се махни от прозореца и всичко ще е наред.