Кръвно обещание

— Няма какво да поправям, — отвърна надменно Ейдриън. — Бях абсолютен любимец в училище. Почитаха ме и ме обожаваха — не че това би те шокирало. — Седнал до него, Кристиан едва не се задави.

— Значи се опитваш да съживиш дните на слава. Оттогава всичко върви надолу, а?

— Не е вярно, — каза Ейдриън. — Аз съм като хубавото вино. С годините ставам по-добър. А най-доброто предстои.

— Струва ми се, че след време остарява, — каза Ейвъри, очевидно не беше впечатлена от сравнението с виното. — Определено се отегчих и дори прекарах част от деня, помагайки на баща ми.

— Ейдриън спи през по-голямата част от деня, — отбеляза Лиса, опитвайки се да запази изражението си спокойно. — Така че наистина не му се налага да си търси занимание.

— Ей, прекарвам достатъчно време, помагайки ти да разгадаеш мистерията около духа, — напомни Ейдриън.

Ейвъри се наведе напред, на лицето й се изписа любопитство.

— Значи е истинско? Чувала съм истории за духа… и как лекувате хората.

На Лиса й отне малко време преди да отговори. Не беше сигурна, че някога ще свикне с факта, че магията й е на показ.

— Все още се опитваме да изясним нещата.

Ейдриън гореше от нетърпение да го обсъдят — вероятно се надяваше така да впечатли Ейвъри — затова й обясни набързо за някои от способностите на духа, като аурите и внушението.

— И, — добави той, — мога да посещавам хората в съня им.

Кристиан вдигна ръка.

— Спри. Усещам, че ще направиш коментар колко много жени те сънуват. Само да знаеш, че току-що се нахраних.

— Нямах намерение да стигам дотам, — отвърна Ейдриън. Но изглеждаше така, сякаш му се искаше пръв да се бе сетил за шегата. Забавлявах се. Пред публика Ейдриън се държеше толкова безразсъдно и вятърничаво…, но в сънищата ми показваше сериозната си, загрижена страна. Никой не предполагаше колко сложна личност е.

Ейвъри изглеждаше озадачена.

— Човече. Бях свикнала да мисля, че да манипулираш въздуха е готино. Явно съм грешала. — Изневиделица лек бриз подухна косата й и я накара да изглежда така, сякаш позира за фотосесия на бански костюми.

Тя се усмихна очарователно на всички. Липсваше единствено фотографа.

Звънецът накара всички да станат. Кристиан осъзна, че е оставил домашното си в един от кабинетите и хукна да го вземе, естествено, след като целуна Лиса за довиждане. И Ейдриън се изнесе бързо.

— Учителите ме гледат накриво, когато се появя, след като часа вече е започнал.

Той се поклони леко на Лиса и Ейвъри.

— До следващия път, дами.

Ейвъри, която не се интересуваше какво мислят учителите, придружи Лиса до следващия й час. Лицето на по-голямото момиче изглеждаше замислено.

— Значи… ти наистина си с Кристиан, нали?

Винаги е била. Ако Ейвъри бе станала свидетел и на половината от нещата, които видях аз от връзката на Кристиан и Лиса, нямаше да пита. Лиса се засмя.

— Да, защо?

Ейвъри се поколеба, подхранвайки любопитството на Лиса.

— Ами… чух, че си се забъркала с Ейдриън.

Лиса почти спря на място.

— Къде чу това?

— В Двореца. Кралицата говореше колко е щастлива, че сте двойка и как ви е писано завинаги да сте заедно.

Лиса изпъшка.

— Така е, защото когато и да ида в Двореца, тя кани и него и после ни праща заедно да изпълняваме разни поръчки. Не е мой избор… искам да кажа, не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против да прекарвам времето си с него, но причината постоянно да сме заедно е, защото Татяна така наглася нещата.

— И въпреки това ми се струва, че тя те харесва. Тя говори постоянно за теб, какъв потенциал имаш и колко се гордее с теб.

— Мисля, че е горда, задето ме манипулира. Всяко посещение там ми причинява огромна болка. Тя или напълно пренебрегва факта, че се срещам с Кристиан, или не пропуска възможност да отправи някоя обида за него.

Кралица Татяна, както и много други хора, никога нямаше да простят на родителите на Кристиан, които сами избраха да бъдат превърнати в стригои.

— Съжалявам, — каза Ейвъри, и изглежда наистина се чувстваше зле. — Не исках да отварям болезнена тема. Просто исках да знам дали Ейдриън е свободен, това е.

Лиса не се сърдеше на Ейвъри. Яростта й се обърна към кралицата и към начина, по който тя решаваше, че всеки трябва да се държи така, както тя иска, и да играе по свирката й. Мороите бяха управлявани от крал или кралица от самото си съществуване и понякога Лиса смяташе, че е време за промяна. Имаха нужда от система, при която всички да са равноправни — без значение дали имаха или нямаха благороднически произход. Дори дампирите. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се разгаряше темперамента й и я обземаха гняв и разочарование, привични повече на мен, отколкото на нея. Понякога й се искаше да крещи или да изтича при Татяна и да й каже, че са приключили. Никой колеж не си заслужаваше да търпиш това. Може би дори искаше да каже на Татяна, че е време за революция, че е време мороите да бъдат свалени от власт…