Кръвно обещание

— Не ме изненадва, че Каролина го е направила. Родила ли е бебето си?

— Да… — все още бях смутена от усмивката му. — Момиче е. Зоя.

— Зоя — повтори той, все още без да ме поглежда. — Хубаво име. А как е Соня?

— Добре. Не съм общувала много с нея. Тя е малко чувствителна. Виктория казва, че е заради бременността.

— И Соня ли е бременна?

— О, да. Мисля, че е в шестия месец.

Усмивката му малко помръкна и ми се стори, че е почти загрижен.

— Предполагам, че рано или късно щеше да се случи. Тя невинаги е била толкова разумна като Каролина. Каролина стана майка по свой избор… Предполагам, че за Соня е било изненада.

— Да. И аз също останах с такова впечатление.

Той продължи да ме разпитва за останалите членове от семейството си.

— А как са майка ми и баба ми?

— Ъъ, добре са. И двете. — Разговорът ставаше невероятно странен. Не само че беше първият нормален, откакто бях дошла, но и за пръв път той изглеждаше искрено заинтересован от нещо, което не бе свързано със стригоите или не включваше целуване и хапане, като се изключат спомените за общите ни битки, които бяхме водили, и шеговитите напомняния за секса в хижата. — Твоята баба малко ме изплаши.

Той се засмя и аз трепнах. Приличаше толкова много на предишния му смях. Никога не си бях представяла, че може толкова да прилича.

— Да, тя оказва този ефект върху хората.

— Освен това се преструваше, че не знае английски. — Това беше незначителна подробност, имайки предвид всичко останало, но все още ме беше яд.

— Да, и това прави често. — Той продължаваше да се усмихва, а гласът му бе мек и снизходителен. — Още ли живеят заедно? В същата къща?

— Да. Видях книгите, за които ми беше разказал. Онези хубавите, но не можех да ги прочета.

— От тях за пръв път се увлякох по американските каубойски истории.

— Боже, колко обичах да ти се подигравам за тях!

Той се засмя.

— Да. Каубойските романи, представите ти за източноевропейската музика и цялата работа с обръщението „другарю“ са достатъчен материал за шеги.

Аз също се засмях.

— Това с „другарю“ и музиката беше доста преувеличено. — Почти бях забравила за стария прякор, който му бях лепнала. Вече не му пасваше. — Но ти сам си виновен за каубойските майтапи, с дългото си кожено палто и… — Млъкнах. Щях да спомена и желанието му да помага на тези, които бяха в нужда, но това вече не беше така. Той не забеляза смущението ми.

— И след като си тръгна оттам, дойде в Новосибирск?

— Да. Дойдох с онези дампири, с които излизах на лов… онези необещани дампири. За малко обаче да не тръгна. Твоите близки искаха да остана. И аз обмислях предложението им.

Дмитрий поднесе пръстена към светлината, а лицето му помръкна от някаква мисъл. Въздъхна.

— Вероятно е трябвало да останеш.

— Те са добри хора.

— Така е — рече тихо той. — Може би щеше да бъдеш щастлива при тях.

Той се протегна и остави пръстена върху масичката, сетне се извърна към мен и устните ни се срещнаха. Това беше най-нежната и сладка целувка, която ми бе подарил като стригой и моето смущение и шок се усилиха. Ала нежността бе мимолетна и след няколко секунди целувките ни станаха обичайните — страстни и жадни. Имах чувството, че той жадува за нещо повече от целувки, въпреки че съвсем наскоро се бе хранил. Като потиснах смущението и объркването си от това колко… ами, нормален и мил изглеждаше той, докато говореше за семейството си, се питах как ще успея да избегна ухапването, без да предизвикам подозрения. Тялото ми все още беше слабо и копнееше за него, но в същото време отдавна не бях разсъждавала толкова трезво.

Дмитрий прекъсна целувката и преди да направи каквото и да било, аз изтърсих първото, което ми хрумна.

— Какво е то?

— Какво е кое?

— Целуването.

Намръщи се. Едно на нула за мен. Макар и само за миг, но бях объркала едно създание на мрака. Сидни щеше да се гордее с постижението.

— Какво имаш предвид?

— Ти каза, че пробуждането изостря всичките ти сетива. Целуването различно ли е?

— Ах. — Чертите му се смекчиха. — Донякъде да. Възприятието ми за мирис е много по-силно, отколкото преди, затова твоето ухание ми въздейства много по-силно… потта ти, шампоана… не можеш да си представиш. Опияняващо е. И, разбира се, по-изостреният вкус и допир правят това по-хубаво. — Той се наведе и отново ме целуна и нещо в описанието му накара вътрешностите ми да се преобърнат — по приятен начин. Това не биваше да става. Надявах се да отвлека неговото внимание, а не моето.

— Когато онази нощ бяхме навън, цветята ухаеха много силно. След като ароматът им е толкова силен за мен, за теб би трябвало да е направо непоносим. Искам да кажа, нужно ли е сетивата да са толкова остри?