Кръвно обещание

Открих я на необичайно място. Тя беше с Диърдри, психоложката в кампуса. Лиса посещаваше терапевт от пролетта, но това беше нещо различно. Този път проникнах по-навътре в мислите на Лиса и узнах историята. Нейната терапевтка бе напуснала училището малко след нападението. Лиса бе изпратена при Диърдри, при която някога ходех аз, когато след смъртта на Мейсън всички си мислеха, че откачам.

Диърдри беше много лъскава, винаги се обличаше безупречно, а русата й коса бе идеално сресана. Не изглеждаше много по-голяма от нас и с мен терапията приличаше повече на полицейски разпит. С Лиса бе много по-нежна и внимателна. Веднага се усещаше.

— Лиса, малко сме разтревожени за теб. Редно беше вече да си временно отстранена. Всъщност аз го предотвратих. Имам чувството, че с теб става нещо, което не ми казваш. Някакъв друг проблем.

Лиса да бъде временно отстранена? Отново потърсих из мислите й, за да разбера за какво става дума. Миналата вечер Лиса и останалите били наказани, задето проникнали тайно — при това точно в библиотеката! — и си устроили импровизиран купон с алкохол, по време на който унищожили част от имуществото. Мили Боже. Най-добрата ми приятелка трябваше да се присъедини към група за анонимни алкохолици.

Лиса бе скръстила ръце и позата й изглеждаше почти войнствена.

— Няма проблем. Ние просто се забавлявахме. Съжалявам за щетите. Ако искате да ме отстраните временно, направете го.

Диърдри поклати глава.

— Това не е мое решение. В случая съм загрижена за причината за случилото се. Зная, че си страдала от депресия и си имала други проблеми заради твоята… магия. Но сегашното ти поведение прилича повече на някакъв бунт.

Бунт? О, имаше нещо много повече. След скарването им Лиса не можеше да открие никъде Кристиан и това я съсипваше. Не можеше да си намери място. Мислеше единствено за него или за мен. Купоните и силните усещания бяха единствените неща, които я разсейваха и отвличаха от нас.

— Учениците постоянно правят такива неща — възрази Лиса. — Защо при мен да е такъв проблем?

— Ами, защото се излагаш на опасност. След библиотеката за малко не сте плували в басейна. А плуване след погълнат алкохол е определено повод за тревога.

— Никой не се е удавил. Дори и някой да беше започнал, сигурна съм, че щяхме благополучно да го измъкнем.

— Все пак е доста тревожно, като се имат предвид саморазрушителните ти действия преди, когато си се порязвала…

И така продължи в същия дух през следващия един час, а Лиса — също както мен навремето — много успешно отклоняваше въпросите на Диърдри. Когато сеансът свърши, терапевтката заяви, че няма да препоръча дисциплинарни мерки. Но искаше Лиса да си насрочи друг час. Лиса определено предпочиташе да я отстранят временно или да чисти дъската до края на годината.

Докато пресичаше бясна кампуса, видя Кристиан да върви в противоположната посока. Надеждата огря като слънце в съзнанието й, разпръсквайки мрака.

— Кристиан! — извика и се затича към него.

Той спря и я изгледа предпазливо.

— Какво искаш?

— Как така какво искам? — Искаше да се хвърли в прегръдките му, а той да я увери, че всичко ще е наред. Беше толкова разстроена, объркана и изпълнена с мрак… сред който една уязвима част от нея отчаяно се нуждаеше от него. — Не можах да те открия.

— Просто бях… — Лицето му потъмня. — Не зная. Мислих. А и от това, което чух, явно не си скучала особено. — Не беше изненада, че знаеше за среднощното фиаско. Благодарение на клюкарницата, такива неща се разпространяваха със светкавична скорост в Академията.

— Това не беше нищо — махна с ръка тя. Начинът, по който я гледаше, караше сърцето й да се свива от мъка.

— Тъкмо в това е цялата работа — рече той. — Напоследък за теб всичко е нищо. С изключение на купоните. Свалките с други момчета. Лъжите.

— Не съм те лъгала! — възкликна Лиса. — И кога най-после ще забравиш за Ейрън?

— Ти не ми каза истината. Това е същото. — Беше като ехо от думите на Джил. Лиса почти не я познаваше, но започваше да я мрази. — Просто не мога да приема това. Не мога да бъда с една разглезена принцеса, която устройва разюздани купони с аристократичните си приятели.

В това беше цялата работа. Ако Лиса бе разкрила докрай чувствата си, колко силно я разяждат вината и депресията и как я карат да губи контрол… е, мисля, че Кристиан тутакси щеше да забрави обидата и да й предложи помощта си. Въпреки циничната си фасада той имаше добро сърце и Лиса притежаваше по-голямата част от него. Или поне доскоро бе така. Сега тя му се струваше глупава и повърхностна, завърнала се към начина на живот, който той презираше.

— Но аз не съм такава! — възмути се Лиса. — Аз просто… не зная. Просто се чувствам по-добре, когато малко се отпусна.

— Не мога да го направя — заяви той. — Не мога да бъда с теб, ако това е животът ти сега.

Очите й се разшириха.

— Късаш ли с мен?