Кръвно обещание

— В Сибир се запознах с друга личност, владееща магията на духа. Тя умее активно да прониква в умовете на хората, да си общува с тях, при това на всеки човек, а не само на този, с когото има връзка. Също както и Ейвъри. Докато бях свързана с теб, Оксана проникна в моето съзнание. Наистина е странно как се получи. — Съвсем скромно казано.

— Това е още една сила, която не владея — унило пророни Лиса.

Усмихнах се.

— Ей, знаеш ли, че никога не бях срещала някой да владее магията на духа и да раздава такива яки удари като теб. Това е то поезия в действие, Лис.

Тя изпъшка, но аз усетих как й стана приятно, че я нарекох с някогашния й прякор.

— Надявам се никога повече да не ми се налага да го правя. Не съм родена за боец, Роуз. Ти си тази, която е силна в тази част. Аз съм онази, която наблюдава отстрани и може да се притече на помощ с морална подкрепа, както и да излекува раните след сражението. — Вдигна ръцете си и ги огледа. — Уф, Не. Определено не искам повече да раздавам удари и юмруци.

— Но поне сега знаеш, че можеш да се справиш. Ако пък поискаш да се поупражняваш…

— Не — засмя се тя. — Сега има да упражнявам толкова много неща с Ейдриън. Особено след като ми разказа за останалите умения, които другите постигат чрез магията на духа.

— Чудесно. Може би ще е най-добре, ако нещата бъдат както преди.

Лицето й внезапно стана сериозно.

— Господи, надявам се. Роуз… толкова много глупости направих, докато Ейвъри беше наоколо. — Посредством връзката ни усетих за какво най-силно страдаше: Кристиан. Сърцето й се късаше по него. Със сигурност беше проляла доста сълзи. След като Дмитрий бе откъснат насила от мен, много добре знаех какво е да загубиш такава любов. Мислено се заклех да направя нещо, за да й помогна. Но сега не му беше времето. Двете с нея първо трябваше да възстановим приятелството си.

— Не си могла да сториш нищо — изтъкнах й. — Тя е била прекалено силна с нейните внушения. Особено когато те е тласкала към пиенето, с което е ликвидирала защитата ти.

— Да, но не всички го знаят или ще го разберат.

— Но ще го забравят — успокоих я. — Винаги така става.

Разбирах тревогата й за репутацията, но се съмнявах, че случилото се ще има сериозни последици — с изключение на отношенията с Кристиан. Двамата с Ейдриън бяхме анализирали манипулациите на Ейвъри и разгадахме плана й, особено след като си припомнихме забележката на Саймън, че Лиса би могла да загине при нещастен случай. Ейвъри е искала Лиса да изглежда нестабилна и объркана, в случай че Ейвъри не успее да събере достатъчно психични сили, за да я възкреси. Ако Лиса наистина бе умряла, нямаше да има задълбочено разследване. След като от седмици се е държала като побъркана, след пиянските й изцепки, загубата й на контрол, случайното падане от прозореца щеше да се приеме като трагичен, но напълно възможен инцидент.

— Магията на духа е като трън в задника — заяви Лиса. — Всеки иска да се възползва от теб — както такива, които не владеят магията като Виктор, така и личности като Ейвъри, които притежават силата на духа. Кълна се, че отново щях да започна да вземам лекарствата, ако не беше страхът дали ще успея да се защитя от такива като нея. Защо искаше да убие мен, а не Ейдриън? Защо винаги аз съм мишената?

Въпреки мрачната тема не успях да прикрия усмивката си.

— Защото те е искала като своя робиня, а него като любовник. Вероятно е желаела да има под ръка партньор, който да й помогне да се издигне в обществото, и не е можела да си позволи да рискува да го убие, в случай че нещо се обърка. А и кой знае какво е било в действителност? Може би накрая е щяла да се опита и него да отстрани от играта. Честно казано, не бих се изненадала, ако Ейвъри се е чувствала застрашена от теб и е искала да е сигурна, че ще може да контролира единствената друга жена, владееща магията на духа освен самата нея. Няма какво да се залъгваме, Лис. Бихме могли да посветим безброй часове в опити да си представяме как е разсъждавала Ейвъри Лазар и пак да не стигнем доникъде.

— Да, така е. — Лиса стана от леглото и се настани до мен на пода. — Но знаеш ли какво? Има чувството, че с часове можем да си говорим за всичко. Тук си само от десет минути, а ми се струва, че… сякаш никога не си си тръгвала.

— Да — съгласих се. Преди да се превърне в стригой, общуването ми с Дмитрий също беше така естествено и леко. Сега с Лиса също се чувствах съвсем естествено и леко. Макар и по друг начин. В скръбта си по Дмитрий почти бях забравила колко много означаваше тя за мен. Двамата бяха като две страни от самата мен.

— Преди малко бях съвсем сериозна — каза Лиса, като за пореден път ме шашна с невероятната си способност да отгатва мисли. — Съжалявам за онова, което казах, задето се държах така, сякаш имах право да направлявам живота ти. Нямам. Ако решиш да останеш с мен или да бъдеш мой пазител, това трябва да стане само по твой избор и благодарение на твоята доброта. Искам да съм сигурна, че сама избираш какво да правиш със собствения си живот.