Кръвта на богомолката

Довел беше в Хелерон и грижливо подбраните занаятчии от личния си екип. Тото беше член на този екип, Касзаат — също, а сред другите имаше само един осороден, умърлушен старец, който повече от десет години бил роб заради непогасени дългове. Дрефос колекционираше умове, които умееха да мислят в различни посоки. Хора с общоприето мислене не му вършеха работа.

— Ето я — каза Касзаат. — Три дни стояха заключени вътре, носа не са си подавали навън. Излязоха чак тази сутрин. — Мазният дъжд вече се лееше на пелени отгоре им и те притичваха от навес към навес, за да не се измокрят до кости. Пред тях се издигаше фабриката, която беше посочила Касзаат. „Не изглежда нищо особено“, реши Тото.

— С кого работи? — попита той, когато стигнаха на завет до стената на фабриката.

— С близнаците — отвърна тя. Имаше предвид двамата бръмбарородни в екипа им, които не общуваха с друг освен помежду си. — И с Големия Грейв.

— Конощипородния?

Касзаат кимна. Тото никога не беше говорил с него. Чернокожият гигант винаги изглеждаше в гадно настроение, което не предразполагаше към празни приказки.

Касзаат дръпна резето и вратата се отвори — дори не беше заключена. Двамата бързо се мушнаха вътре.

Цехът беше почти празен, което си беше първата изненада. Работните тезгяси, машините, цялото производствено оборудване беше изнесено, с изключение на серия сложни преси, с които обикновено се тестваше якостта на материалите. В дъното на голямото помещение имаше две гигантски машини. Тото и Касзаат тръгнаха предпазливо към тях. Шумовете на града почти не долитаха тук, нищо че високите прозорци бяха отворени и пропускаха влажния, вмирисан на машинно масло въздух.

— Сигурно сме сбъркали фабриката — реши Тото, вдигнал поглед към наблюдателната рампа от другата страна на двете машини. Дрефос, близнаците и Големия Грейв сигурно бяха стояли там, за да наблюдават… какво?

— Вентилатори — каза озадачено Касзаат. — Обикновени вентилатори.

Така беше — гигантски вентилатори с огромни витла, сбутани в единия край на голямо празно помещение. Но когато ги погледна по-внимателно, Тото изведнъж изтръпна. Не вярваше в магията, не беше някакъв молецороден провиждащ, който се хвали с виденията си, ала нещо в занаятчийската му същност изтръпна при вида на неподвижните вентилатори и празнотата около тях.

10.

Талрик се приближи спокойно, тръшна се на стола до Бродан и каза:

— Свободно, лейтенант. — Настана овладяна паника, която изправи Бродан и хората му на крака, някои разтвориха длани в готовност, други посегнаха към мечовете си.

Последва продължителна пауза, в която Бродан го гледаше втренчено и очевидно се опитваше да реши откъде го познава. Талрик се облегна назад. Чакаше, отпуснал лице в неутрално, дори отегчено изражение.

— Майор Талрик? — каза накрая Бродан. Не изглеждаше съвсем сигурен.

— Същият. Ама седнете, лейтенанте, седнете.

Бродан седна, а хората му започнаха да се отпускат, макар че не мина без някое и друго озадачено споглеждане.

— Доста време мина, сър — каза Бродан. — Донеси питие на майор Талрик — нареди той на един от хората си и онзи моментално хлътна през задния вход на мърлявата водомерска кръчма. — Не знаех, че сте в този район, сър. Мислех, че работата ви е по̀ на запад оттук.

Талрик се усмихна.

— Знаеш как е с нашия занаят. Един ден си във Федерацията, на следващия — в Капитас. — Бродан едва ли беше стъпвал някога в Капитас, прецени Талрик, така че името на имперската столица беше най-лесният начин да побутне мислите му в желаната посока — че Талрик е висшестоящ офицер, чиито постъпки не подлежат на съмнение.

— Така е, сър, разбира се. Можем ли да ви съдействаме с нещо тук, в Джерез, сър? Или си водите подкрепление?

Талрик се вгледа в лицето му — честно и не особено интелигентно под гъста грива от тъмна коса. Бродан имаше вид на истински войник, както и здраво войнишко телосложение. Ала беше офицер от Рекеф, следователно не можеше да е чак толкова глупав.

— По малко и от двете всъщност — отвърна уклончиво той. — Кажете ми, лейтенант, вие с какви заповеди сте тук?

Очакваше, че Бродан ще е предпазлив, но той само въздъхна.

— Да открием и отнемем някаква контрабандна стока. Знаете колко е трудно да се намери каквото и да било тук обаче. Вече обмислям дали да не започна с масови екзекуции, докато някой от местните не реши да снесе нужната информация.

— Е, няма да е голяма загуба за Империята. — Талрик кимна с разбиране. Почти непоносима носталгия го преряза през стомаха. Ето го, майор от Рекеф, който седи и си приказва с подчинените. Изгнанието — смъртната присъда — му тежеше като камък на шията. Та нали именно тук му беше мястото? — Предполагам, че имате някакви следи. Противното би означавало, че сте загубили характерния си нюх, лейтенант.