Кръвта на богомолката

— Заповедите са били с печата на императора, но хората, назначени на местата им, са все от приближените на Максин. Знам го със сигурност.

Рейнер го гледаше безизразно. С един удар бяха заличили осемгодишните му усилия в Капитас — всички офицери, които бяха верни лично на него, бяха изритани от заеманите позиции.

— И това не е най-лошото, сър — продължи Валдред. Явно не му се искаше да го изрече, но чувството за дълг го застави, факт, който заслужаваше уважение, реши Рейнер. — Генерал Максин очаква пристигането ви, сър. Знае, че пътувате за столицата. Дори щял да ви организира прием, така се говори.

— Лейтенантът е от куриерския корпус, сър — обясни Латвок. — А там е сборен пункт на всички новини, и официални, и неофициални.

Мизата внезапно се беше повишила — кой знае какво му беше замислил Максин в столицата. Голямо влияние беше натрупал проклетият Максин, откакто изцапа ръцете си с кръвта на императорското семейство преди осем години, за да подсигури трона на Алвдан. И оттогава не беше спрял да акумулира власт. А сега знаеше, че Рейнер идва, и не криеше, че е готов да посрещне стария си съперник.

Рейнер също имаше влияние и поддръжници, а Максин несъмнено междувременно се бе сдобил с нови врагове. Ала колцина от тях биха се размърдали, за да помогнат на генерал от Рекеф? Рекеф разчиташе на страха, а страхът, за разлика от любовта, не надживяваше падането от власт.

— Генерал Бруган така и не отговори на посланията ни, сър — докладва Латвок. — Според мен той си затваря очите за заплахата, която представлява Максин. Изглежда, не иска да има нищо общо с нашата кауза.

Рейнер сведе поглед към документите пред себе си. Ако не в Капитас, къде да иде тогава? Отговорът беше очевиден, макар и незадоволителен — в провинциите. Максин явно държеше цялата власт в столицата, но в провинцията имаше много губернатори, които дължаха постовете си на Рейнер.

Войната още не беше приключила.

Тото знаеше, че мъжът и жената, които стояха в единия край на покривната тераса, са членове на хелеронския Съвет. Възедрият мъж, облечен в роба от паешка коприна със златна бродерия, се засмя и посочи нещо на жената — нещо в града долу. Членовете на Съветната камара обичаха да се качват тук, на покрива, обточен с алея и парапет по цялата си дължина. Мухородни куриери кацаха и излитаха оттук ежедневно, а първенците на Хелерон често наминаваха да се порадват на гледката към градските си имоти. А гледката си я биваше — градът се виждаше като на длан, първо лъскавите къщи на богаташкия квартал, а няколко улици по-нататък обвитите в пушек комини и грозните фабрични цехове.

Сега Хелерон беше окупиран, но Тото с изненада установяваше, че това почти не го е променило. Вярно, имаше имперски гарнизон, по улиците се разхождаха униформени оси и помощновойскови мравкородни от някакво далечно кьоше на Империята. Съветът имаше орязани съветнически функции към имперския губернатор, но в очите на хелеронците въпросният губернатор беше като срамна болест, за която е по-добре да не се споменава. Такива бяха бръмбарите, издръжливи. Не просто издръжливи, а приспособими и преуспяващи независимо от мястото и времето. Тото, самият той наполовина бръмбаророден, за пръв път си даваше толкова ясна сметка за тази им черта.

Застана малко по-близо до двамата членове на Съвета. Стига да не ги зяпаше открито, нямаше да има проблем. Явно го бяха взели за слуга и не му обръщаха внимание. Жената сочеше към някакво място в другия край на града, над което се стелеше дим. Имало сражение там, заяви тя. Сражение по улиците на Хелерон! Изглежда, намираше това за възхитително.

Тото знаеше за какво е сражението. Сраженията се бяха превърнали в ежедневие за Хелерон, защото макар Съветът на тринайсетимата да бе подвил малодушно коляно още щом имперските войски се появиха на хоризонта, в града имаше други, които бяха останали извън сделката и които сега се бореха отчаяно да запазят властта си. През цялата зима имперският гарнизон полагаше неистови усилия да изкорени териториите.

Териториите бяха престъпни организации, участъци от града, контролирани от банди с най-разнороден състав: местни бръмбарородни мутри, бивши магнати, изпаднали в трудно положение, паякородни „манипули“, задружни мухородни фамилии или малобройни групички екзотични убийци от рода на богомолките и водните кончета. Империята нямаше навика да дели властта си с други сили, били те законни или не, нито Консорциумът на достойните искаше да губи част от печалбите си заради престъпната дейност на местните подземни босове. С течение на времето някои от териториите бяха сключили негласно споразумение с властите, плащаха си налозите и изпълняваха нарежданията им. Други се бяха окопали и бяха мобилизирали бойците си. Не минаваше десетница, без Империята да вдигне мерника на поредната банда и да я смаже.