Кукла на верига

Захвърлих слушалките и съсредоточих вниманието си върху шофирането, като гледах да не отслабвам потока от проклятия към себе си. Ако ви трябва будала човек, казвах си злобно, Шърман е насреща. Ала същевременно съзнавах, че поне малко съм несправедлив към себе си — борех се срещу отлично ръководена криминална организация, това бе повече от сигурно, но в действията на тези престъпници бе заложен някакъв неузнаваем психопатичен елемент, който превръщаше предвиждането на поредната им стъпка в почти невъзможна задача. Несъмнено Астрид бе продала живота на Джими Дюкло, ала дилемата е била Дюкло или Джордж, а Джордж е неин брат. Също така бе ясно, че те са я пратили да влезе и под моята кожа, понеже сама тя нямаше откъде да узнае, че съм отседнал в „Рембранд“, ала наместо да спечели моята подкрепа и съчувствие, в последния момент тя се побоя, сетне аз я проследих и оттук започнаха бедите, оттук нататък тя престана да бъде актив за тях и се превърна в пасив. Тя взе да се среща с мен — или по-скоро аз с нея — без тяхното официално знание. Много бе възможно да са ме видели, когато отнасях Джордж от онази латерна на Рембрандплейн или пък в църквата, а нищо чудно двамата пияници пред квартирата й да не са били никакви пияници.

На края бяха решили да я свалят от сцената, но по такъв начин, та да не възбудят подозрения у мен, че злината я е сполетяла, защото те очакват и с основание, че щом разбера какво й се е случило — да речем, затворена е в плен или друга опасност я грози, — аз тозчас ще изоставя стремежите си да постигна своята крайна цел и ще направя това, което те много добре знаеха, че заема най-последно място в плановете ми, тоест да отида в полицията и да изложа всичките си разкрития, за които те вероятно се опасяваха, че са доста съществени. Но този вариант също ни най-малко не ги удовлетворяваше, защото, независимо че с отиването си в полицията щях да унищожа възможността за осъществяване на основната си, голяма цел, все пак щях да нанеса такъв сериозен удар на организацията им, че може би щяха да бъдат потребни месеци, дори години, за да я закърпят отново. И така вчера сутринта Марсел и Дърел бяха изиграли своята роля, докато аз изпортих моята изцяло, позволявайки да бъда убеден безрезервно, че Астрид и Джордж са отлетели за Атина.

Отлетели са, спор няма. Но в Париж насила са били свалени от самолета и върнати обратно в Амстердам. Когато Астрид се е обадила на Белинда, разговаряла е с пистолет на слепоочието.

Сега Астрид, разбира се, повече не им трябваше. Тя бе преминала в лагера на противника, а такива ги очаква една-единствена участ. При това вече нямаше защо да се страхуват от моите ответни действия — нали нощес в два часа бях пратен за храна на рибите в пристанището за шлепове. В този час имах ключа към всичко, защото знаех какво ги е накарало да чакат. Но също си давах сметка, че ключа намерих твърде късно, за да спася живота на Астрид.

Не катастрофирах, нито убих пешеходец на място, докато шофирах през Амстердам, ала благодарение само на бързите реакции на гражданите. В момента карах из стария град, наближавах склада и с огромна скорост се стрелнах надолу по тясната задънена уличка към него, когато забелязах полицейската барикада — една служебна кола, обърната напряко, с двама въоръжени полицаи от двете страни. Ударих спирачки. Изскочих навън, полицаят побърза да се приближи.

— Полиция — информира ме той, да не би случайно да го взема за застрахователен агент или нещо подобно. — Моля ви, обърнете обратно.

— Не можеш ли да познаеш, че колата ми е от вашите? — изръмжах аз. — Разкарай се от пътя ми.

— Улицата е затворена за минаване.

— Пуснете го, пуснете го. — Де Грааф се появи зад ъгъла и ако присъствието на полицейската кола не бе достатъчно красноречиво, изразът на лицето му издаваше всичко. — Гледката не е особено приятна, майор Шърман.

Отминах го безмълвно, заобиколих близкия ъгъл и вдигнах поглед. Отдалеч пъстроцветната фигура, която лениво се полюшкваше под подемната греда на склада „Моргенщерн и Мюгенталер“, на големина почти не се различаваше от куклата, поставена на същото място вчера сутринта, ала щом приближих и погледнах отдолу, разбрах, че положително е по-голяма, много по-голяма. Беше облечена в същата народна носия като куклата, висяла там горе само допреди двайсет и четири часа — излишно бе да приближавам още повече, за да се убедя, че лицето на куклата от вчера ще бъде съвършено копие на лицето, увиснало на веригата сега. Обърнах гръб и свих зад ъгъла, де Грааф дойде до мен.

— Защо не я свалите? — попитах. Имах чувството, че гласът ми долита отнякъде далеч, нечовешки и ледено спокоен, съвсем беззвучен.

— Това е работа на лекаря. Качи се горе преди малко.

— Естествено. — Замълчах за момент, после казах: — Не може да е престояла дълго в това положение. Допреди по-малко от час беше жива. Положително складът е бил отворен отдавна…

— Днес е събота. Не работят в съботни дни.

— Естествено — повторих механично.