Кукла на верига

— Танцът на сеното! — завика Труди като дете, което получава подарък за рождения си ден. — Танцът на сеното! Ще играят танца на сеното! Значи, си им харесала, Меги. Те го танцуват за теб! Значи, вече си им приятел.

Селянките, всичките на средна възраст или по-стари, с необикновено, почти ужасяващо безлични лица, почнаха да се движат с някаква тромава прецизност. След като нарамиха вилите си като пушки, образуваха колона и тежко взеха да се полюшкват напред-назад — плитките им подскачаха във въздуха, докато музиката от акордеоните се засили. Направиха по един бавен пирует, после подновиха ритмичния си марш. Забелязах, че сега колоната постепенно се заизвива във форма на полумесец.

— Никога не съм виждала такъв танц. — Гласът на Меги беше озадачен.

Аз също никога не бях виждал такъв танц и с болезнена и вледеняваща увереност знаех, че никога няма да поискам да го видя повторно — не че имах някакъв шанс, както изглеждаше в момента, да видя какъвто и да било танц повече.

Труди отрази мислите ми, ала зловещата нотка убягна на Меги.

— Никога няма да видиш такъв танц повторно, Меги — рече тя. — Те едва започват. О, Меги, те трябва много да са те харесали… Виж, искат да отидеш при тях!

— Аз?

— Да, Меги. Защото те харесват. Понякога молят мен. Днеска теб.

— Трябва да си вървя, Труди.

— Моля те, Меги. Само малко. Нищо не трябва да правиш. Само да стоиш и да ги гледаш. Моля те, Меги. Ще се обидят, ако не отидеш при тях.

Меги се засмя едновременно с възражение и помирение:

— Е, добре.

Секунди по-късно плахата и страшно притеснена Меги застана в центъра на полукръга, съставен от нарамили вили селянки, които настъпваха към нея, сетне отстъпваха. Постепенно фигурата на танца се измени, темпото се ускори — сега танцьорите образуваха пълен кръг около Меги. Кръгът се свиваше и разпускаше, свиваше и разпускаше, жените мрачно се привеждаха, като доближаваха съвсем близо до Меги, после отмятаха глави и плитките им се развяваха, докато отново се отдръпваха.

Гудбоди се появи в кръгозора ми, усмихваше се някак мило, учудено и ласкаво, споделяйки покровителствено насладата от очарователния старинен танц, който се разиграваше пред очите му. Застана до Труди и постави ръка на рамото й — тя вдигна поглед и му се усмихна възторжено.

Чувствувах как почва да ми се повдига. Исках да извърна очи, ала да погледна встрани означаваше да изоставя Меги — никога не бих изоставил Меги, но бог ми е свидетел, че с нищо не можех да й помогна. На лицето й се четеше смущение и объркване, и нещо повече от сянка на безпокойство. Хвърли тревожен поглед към Труди през пролуката между две от селянките — Труди се засмя широко и окуражително размаха ръка.

Изведнъж характерът на музиката се промени. Нежната и жива танцова мелодия досега, макар и с известна военна нотка в нея, рязко се засили, като същевременно се превърна в нещо съвсем различно отпреди, нещо, което далеч не бе само военно, нещо, което бе и грубо, и примитивно, и жестоко, и насилствено. Селянките, достигнали максималното разширение на кръга си, почнаха да се приближават отново. От височината на моята позиция все още успявах да наблюдавам Меги, очите й бяха разширени сега и лицето й излъчваше страх — приведе се на една страна и почти отчаяно потърси Труди. Ала в погледа на Труди нямаше спасение — усмивката й бе изчезнала, стиснала здраво дланите си една в друга, тя бавно и перверзно облизваше устни. Обърнах се да погледна Марсел, който усилено правеше същото — но пистолетът му продължаваше да е насочен към мен и той ме дебнеше тъй внимателно, както следеше и сцената отвън. Нищо не можех да направя.

В момента селянките настъпваха към центъра на своя кръг. Овалните им лица бяха загубили своята безизразност, заменена сега от безпощадна и неумолима суровост. Засилващият се страх в очите на Меги отстъпи място на ужас, докато музиката стана още по-остра и нестройна. После с рязък замах, извършен с военна прецизност, вилите бяха свалени хоризонтално и насочени право срещу Меги. Тя изписка и отново, и отново, но гласът й едва се чуваше сред безумното кресчендо на акордеоните. Миг по-късно Меги падна и, слава богу, единственото, което виждах по-нататък, бяха гърбовете на селянките и техните вили, които многократно се извисяваха във въздуха и се забиваха неистово в нещо, проснато вече неподвижно на земята. Не издържах — трябваше да отместя погледа си. Обърнах очи към Труди — дланите й сега се отваряха и пак се сключваха, екзалтираното й лице излъчваше нещо кошмарно, животинско. А до нея отец Гудбоди с вечната си благонравна и милосърдна физиономия — израз, чиято искреност се опровергаваше от вторачените му очи. Зли и умопомрачени създания, които отдавна бяха оставили границите на нормалното далеч зад себе си.