Куклата близнак

Аркониел тутакси разбра, че магията на Лел не можеше да заблуди майката по начина, по който бе успяла да го стори с останалите. Насочвайки ума си да погледне през нейните очи, той можа да види зашитата върху гърдичките ивица кожа от другото дете — вещицата бе сторила същото и с двете новородени. Тънките като паяжина нишки се намираха точно над сърцето. С тази промяна на плът, трансформацията биваше завършена. Момичето щеше да остане в мъжка форма, докогато Айя сметнеше за необходимо. А мъртвото братче бе приело формата на сестра си, за да заблуди краля.

— Какво си направил? — задави се Ариани, взирайки се към съпруга си.

— По-късно, обич моя, когато си се възстановила… Върни го на Нари и вземи сина си. Виждаш ли колко е здрав? И има твоите сини очи…

— Син? Това не е син! — пресече го принцесата, хвърляйки му изпепеляващ поглед. Нищо не можеше да я убеди. Когато Риус се опита да вземе мъртвото дете от обятията й, тя скочи от леглото и избяга в ъгъла на стаята, притискайки трупа към изцапаната си нощница.

— Това е непоносимо! — прошепна Аркониел. Приближавайки се до обезумялата жена, той коленичи пред нея.

Тя го погледна изненадано.

— Аркониел? Виж, имам син. Не е ли прекрасен?

Аркониел се опита да се усмихне.

— Да, Ваше Височество, той… той е съвършен. — Магьосникът леко докосна челото й, потапяйки я в дълбок сън. — Простете ми.

Посегна да вземе телцето и застина от страх.

Очите на мъртвото дете бяха отворени. Допреди миг сини като на котенце, ирисите внезапно почерняха и се вторачиха обвинително в него. Ясно доловима хладина се излъчваше от детето, бавно обгръщайки и магьосника.

Това бе цената на първия дъх. Духът на убитото момче бе останал в тялото достатъчно дълго, за да се укрепи, а сега се беше превърнал в призрак — или нещо по-лошо.

— В името на Квартата, какво става? — хрипкаво попита Риус, привеждайки се към него.

— Няма от какво да се страхувате — бързо каза Аркониел, макар че в действителност това дребно неестествено създание го изпълваше с вледеняващ ужас.

Нари коленичи край него и прошепна:

— Вещицата каза бързо да го отнесеш. Каза, че трябвало да го заровиш под голямо дърво. Корените щели да държат духа. В задната градина край лятната кухня има кестен. Побързай! Колкото повече стои тук, толкова по-силно ще става!

Аркониел се нуждаеше от цялата си налична храброст, за да докосне мъртвото дете. Вземайки го от ръцете на Ариани, магьосникът покри лицето му с пелените и забърза навън. Нари беше права. Вълните леднота, разстилащи се от тялото, ставаха по-силни с всеки изминал момент. С болящи стави младежът бързо се спусна по стълбите и изхвърча през задния вход на дома.

Луната сякаш бе вперила осъдителен едноок взор в него. Аркониел остави прокълнатия си товар в подножието на кестена и беззвучно помоли за прошка. Ала не очакваше да получи прошка за случилото се тази нощ, плачеше, докато заплиташе заклинанието. Сълзите му покапаха по вързопчето, което той остави в студената прегръдка на земята сред чепатите корени.

Студеният нощен въздух донесе до него слаб детски плач и Аркониел потръпна — не беше сигурен дали звукът бе дошъл от живото дете, или от мъртвото.

Глава трета

Колкото и да са могъщи, тези орески са много глупави. И арогантни, мислеше си Лел, докато Айя я извеждаше далеч от проклетата къща.

Вещицата плю три пъти наляво, надявайки се да прекрати лошия късмет, който ги бе следвал през всички тези седмици.

Едва бе съумяла да приключи с последния бод върху живото дете, когато магьосницата беше започнала да я дърпа.

— Още не съм приключила! Духът…

— Кралят е долу! — бе просъскала Айя. — Ако те открие тук, всички ще бъдем духове. Ако трябва, ще те принудя.

Лел не бе имала избор и бе я последвала. Ти се оправяй тогава.

Ала колкото повече се отдалечаваха от къщата, толкова повече се свиваше сърцето й. Подобно жестоко отношение към мъртвите бе опасна обида към Майката и умението на Лел. Тази магьосница нямаше никаква чест, за да изостави духа на дете по подобен начин. Аркониел сигурно щеше да я послуша, ала вещицата отдавна бе осъзнала, че той няма думата. Божеството им бе говорило с Айя, която не слушаше друг.

Лел отново плю, за всеки случай.

Лел бе сънувала двамата магьосници цял месец преди същинската им поява: млад мъж и стара жена, носеща странно нещо в торбата си. Всичко бе показвало, че пристигането им е воля на Майката. Лел трябваше да им предостави помощта, която щяха да поискат. Когато Айя и Аркониел най-сетне бяха дошли, бяха рекли, че видение от тяхното лунно божество ги е отвело при нея. Вещицата бе погледнала на това като на благоприятен знак.

Но въпреки това остана изненадана от молбата им. Тяхната магия сигурно беше много слаба, след като двама носители на тъй могъщи души не можеха да се справят с едно просто съшиване на кожа. Ако бе разбрала същинското им невежество, щеше да се опита да сподели повече от знанието си с тях.