Куклата близнак

Лоялността към херцога гарантираше мълчанието на Минир. Нари бе вярна до смърт на Айя — магьосницата бе покровителствала семейството й в продължение на три поколения. Бе имало дни, в които единствено тази връзка спираше дойката да не избяга в родното си село. Айя не беше споменавала нищо за демони, когато бе разказвала на Нари.

Ала в крайна сметка Нари остана заради детето. Млякото й потече обилно веднага след като започна да кърми тъмнокосото дребосъче. Заедно с него се възвърна и цялата й привързаност, умряла заедно със съпруга и сина й. Творителят й беше свидетел — нито принцесата, нито съпругът й показваха топли чувства към детето си.

Вече всички трябваше да наричат Тобин „него“ и „той“. Благодарение на необичайната магия, която вещицата бе сътворила с ножовете и иглите си, Тобин напълно приличаше на здраво момче. Спеше добре, сучеше енергично и изглеждаше щастлив и от малко внимание — каквото от страна на родителите си почти не получаваше.

— Ще дойдат на себе си, мъничето ми — казваше му Нари, а бебето доволно задрямваше в ръцете й. — Как биха могли да не го сторят, след като си толкова сладко?

Но докато Тобин разцъфваше, майка му все по-бързо потъваше в духовна тъмнина. Треската бе отминала, ала Ариани не се вдигна от леглото. Все още не искаше и да чуе за живото си дете. Дори не поглеждаше към съпруга си — или към брат си, когато последният наминеше.

Херцог Риус се намираше на ръба на отчаянието. Оставаше със съпругата си часове наред, понасяйки мълчанието й. Бе ходил да доведе най-опитните дризиани от храма на Дална, но целителите не откриха болест в тялото й, която да лекуват.

На дванадесетия ден след раждането все пак започнаха да се проявяват признаци на подобрение. Въпросният ден Нари я откри свита в един фотьойл край огъня, шиейки кукла. Подът около принцесата беше покрит с парчета муселин, късове вълна, късове бродирана коприна и конци.

Новата кукла бе готова до вечерта — момче без уста. Друга подобна я последва на следващия ден, сетне още една… Ариани не си правеше труда да им шие дрехи, просто захвърляше всяка, щом приключеше и с последния бод, сетне подемаше нова. Към края на седмицата дузина кукли бяха подредени върху камината.

— Много са красиви, любима, но защо не довършваш лицата? — попита веднъж херцогът, който все така не се отделяше от съпругата си.

— За да не плачат — просъска Ариани, шиейки припряно. — Този плач ме влудява!

Нари извърна глава, за да не види херцогът сълзите й. За пръв път от раждането насам Ариани беше говорила със съпруга си.

Изглежда това окуражи херцог Риус. Същата нощ нареди да повикат обратно капитан Тарин и започна да говори за празненството, на което детето ще бъде представено.

Ариани не бе казала никому за сънищата, които я тормозеха. На кого да каже? Собствената й доверена дойка, Лачи, бе отпратена преди седмици, заместена от тази непозната жена, която все стоеше край нея. Риус й бе казал, че Нари е някаква роднина на Айя, което само бе разпалило омразата на принцесата към натрапницата още повече. Съпругът й, брат й, магьосниците, тази жена — всички я бяха предали. Когато си спомнеше за онази отвратителна нощ, съзираше само кръг лица, надвесени над нея без никаква жалост. Презираше ги.

Изтощението и мъката я бяха притискали като огромна купчина покривала. Умът й бе стоял обгърнат в сива неопределеност. Светлината и мракът изглежда си играеха с нея. Не знаеше какво да очаква, когато отвори очи, както и кога сънува.

Първоначално си бе помислила, че ужасяващата акушерка, която Айя бе довела, се е върнала. Но сетне осъзна, че някакъв сън или друго видение довеждаше дребната тъмна жена, изникваща всяка нощ край леглото й. Винаги изглеждаше обгърната от кръг променяща се светлина, оформяйки с устните си нечути думи и правейки й знаци със зацапани пръсти да се храни. Тази пантомима продължаваше с дни, докато Ариани свикна с нея. Най-сетне тя започна да разбира част от думите, които жената шептеше, и те вледениха кръвта й.

Именно тогава Ариани бе започнала да шие наново и се беше насилила да яде бульоните и хляба, които й носеше Нари. Работата, която вещицата й бе възложила, щеше да изисква сила.

Представянето на детето се състоя две седмици след раждането. Ариани отказа да слезе долу, за което Нари прецени, че така е по-добре. Принцесата постепенно възстановяваше силата си, ала все още беше прекалено странна за пред хора. Отказваше да захвърли нощниците и говореше рядко. Лъскавата й черна коса беше се сплъстила от недоглеждане, а сините й очи се взираха по необикновен начин, сякаш виждаше нещо, което останалите не можеха да съзрат. Спеше, хранеше се и шиеше кукла подир кукла. Херцогът се беше погрижил да се разбере, че съпругата му понесла раждането тежко, освен това се измъчвала от мъка по загубата на другото дете.