Куклата близнак

Принцесата седеше край огъня, шиейки все така бясно. За пръв път след раждането бе заменила нощницата си с рокля, също така отново си беше сложила пръстените. Краищата на роклята бяха мокри и изкаляни. Косата й висеше на влажни кичури около лицето. Прозорецът беше затворен, ала Нари усещаше миризмата на нощния въздух върху нея, както и загатнатия полъх на още нещо. Дойката сбърчи нос, опитвайки се да определи другата миризма.

— Навън ли сте били, Ваше Височество?

Ариани се усмихна, без да вдига поглед.

— Само за малко, дойке. Не се ли радваш?

— Да, милейди, но е трябвало да изчакате, аз щях да дойда с вас. Още не сте достатъчно силна, за да излизате сама. Какво ще си помисли херцогът?

Ариани продължаваше да шие, все така усмихната над работата си.

— Видяхте ли нещо… необичайно навън, Ваше Височество? — осмели се да запита Нари.

Принцесата измъкна парче вълна от торба край себе си и умело го напъха в муселиновата ръка, която шиеше.

— Нищо. Върви ми донеси нещо за ядене, умирам от глад.

Дойката изпитваше подозрение към тази внезапна оживеност. На излизане чу, че Ариани тихичко си тананика — приспивна песен.

Беше преполовила пътя към кухнята, когато най-сетне разбра занимавалата я миризма и въздъхна облекчено. Утре щеше да каже на слугите да доведат някое от кучетата, та да намери мъртвата мишка, гниеща някъде из коридора.

Глава пета

Аркониел напусна Еро, без да знае дали някога отново ще види Ариани или детето й. Срещна се с Айя в една силарска странноприемница и двамата пристъпиха към следващия дълъг стадий от мисията си.

Въпреки силните опасения на младежа, Айя реши, че най-добре за всички би било двамата да се държат на разстояние от детето. Когато Аркониел й разказа за странния си разговор с Нирин, това само затвърди намерението й. Нари и херцогът можеха да поддържат връзка с тях, като пращат съобщения до странноприемниците, където Айя се отбиваше често по време на пътуванията си. А за спешни случаи бе оставила на Нари няколко пръчици — прости магични предмети, които създаваха издирващо заклинание, ако бъдеха счупени. Колкото и далеч да се намираше Айя, тя щеше да усети магията и веднага да поеме обратно.

— Но какво ще стане, ако се намираме прекалено далеч, за да стигнем до тях навреме? — питаше Аркониел, комуто ситуацията не се нравеше. — И как можем да ги оставяме така? Накрая всичко се обърка, Айя. Ти не видя демона в очите на мъртвото дете. Ами ако дървото не може да го задържи?

Ала тя оставаше непоклатима.

— За тях е най-добре ние да сме далеч.

И така те подеха дългото си бродене, издирвайки люде, макар и с искрица магия, заякчавайки връзки, изслушвайки страхове и — с внимателно подбрани хора — споделяйки частица от идеята на Айя: ново обединение от вълшебници орески. Тя бе търпелива и внимателна в избора, отсявайки побърканите, алчните и прекалено лоялните към краля. Дори и с тези, които сметнеше като достойни за доверие, не споделяше същинската си цел, а им оставяше малък знак — камъче — и обещанието, че скоро отново ще ги потърси.

През последните години думите на Нирин често ги тормозеха, защото изглеждаше, че те двамата не са единствените, които поддържат идеята за единство. От други пътници узнаха, че кралският магьосник е започнал да събира собствени следовници. Аркониел често се чудеше какъв ли отговор са давали онези магьосници на привидно незначителния въпрос на Нирин и какво са сънували.

Сушата, предвестила раждането на Тобин, изчезна, само за да бъде последвана от друга следващото лято. Колкото по на юг отиваха, толкова по-често виждаха празни житници и слабоват добитък. След глада крачеше зараза, която се нахвърляше връз слабите като вълк сред стадо. Най-мъчителна бе треската, докарана от търговци. Нейните първи признаци се състояха в кървава пот, често последвана от черни подутини в мишниците и слабините. Малцина, показали и двата симптома, оцеляваха. Червено-черната смърт, както започнаха да наричат тази болест, покосяваше цели села само за една нощ. Почти не оставаха живи, които да се погрижат за телата.

Чума от друг тип измъчваше източното крайбрежие: пленимарски бандити. Поселища биваха ограбвани и изпепелявани. Старите жени биваха избити, а по-младите биваха отвеждани в робство редом с децата. Останалите не убити в битката мъже биваха подлагани дори на още по-жестока участ.

Айя и Аркониел влязоха в едно подобно село точно след нападение. Откриха половин дузина млади мъже приковани за ръцете си към стената на един обор — всичките бяха изкормени. Едно момче още бе живо, молейки с едва доловим глас за вода и смърт. Айя нежно му даде и двете.