Куклата близнак

Отсъствието й не се отрази прекалено зле на празненството. Всички първенци на Еро се бяха струпали в огромната зала, създавайки с накитите си впечатлението, че вътре са изсипани купища живи искри. Застанала заедно с прислугата край масата за вино, Нари забеляза неколцина от гостите да си шепнат поверително и дочу приказки за лудостта на Агналейн. Чудеха се как дъщерята тръгнала по пътя на майка си тъй бързо и без предупреждение.

Нощта беше необичайно топла за сезона. Мекият ромол на есенния дъжд достигаше през отворените прозорци. Войниците от личната стража на херцога стояха от двете страни на стълбището, облечени в изящни синьо-зелени униформи. Сър Тарин стоеше от лявата страна и изглеждаше тъй доволен, сякаш детето бе негово. Нари бе усетила симпатия към високия русокос мъж още в деня, в който го бе срещнала. Лицето му бе засияло, когато за първи път бе зърнал Тобин в ръцете на баща си.

Кралят също присъстваше, заел почетно място, понесъл собствения си син върху едно от широките си рамене. Принц Корин беше будно, пълничко дете на три години, отмъкнало къдриците и очите на баща си. Малчуганът заподскача развълнувано, протягайки врат да погледне новия си братовчед, когато Риус изникна на върха на стълбището. Черната косица на Тобин едва се виждаше около копринените пелени.

— Поздравявам ви и ви приветствам, кралю, приятели — викна херцогът. Слизайки до краля, той се отпусна на едно коляно и повдигна детето. — Кралю, представям ти моя син и наследник, принц Тобин Ериус Акандор.

Оставяйки Корин на земята до себе си, Ериус взе Тобин на ръце и го показа на жреците и благородниците.

— Твоят син и наследник е приет пред Еро, братко. Нека името му бъде изричано с чест сред кралския род на Скала.

И това бе изчерпало същината на церемонията, макар че речите и тостовете щяха да продължат почти до сутринта. Нари се размърда неспокойно. Вече беше време да накърми детето и гърдите я боляха. Усмихна се, когато чу познатия хълцащ хленч. Щом Тобин започнеше да настоява да бъде нахранен, щяха да го оставят. Така тя щеше да може да се оттегли в тихата си стая на горния етаж.

Точно тогава една от слугините нададе сподавен писък и посочи към масата.

— В името на Квартата, току-що се прекатури сама!

Сребърната чаша за тоста на Риус лежеше край медения сладкиш, разливайки съдържанието си върху плота от тъмно дърво.

— Гледах право към нея — продължи слугинята с глас, който започваше да става все по-висок. — Жива душа нямаше наоколо!

— Виждам! — прошепна Нари и придружи настойчивия си поглед със силно ощипване, за да я накара да се овладее. Свали престилката си и избърса разлятото вино. Ленената тъкан почерня като от кръв.

Минир я грабна и я сгъна под ръката си, скривайки петното.

— В името на светлината, не позволявай на друг да види! — прошепна икономът. — Това беше бяло вино!

Поглеждайки към ръцете си, Нари видя, че те също бяха изцапани, където виното ги беше намокрило. Макар капките, останали по чашата, да потвърждаваха думите на иконома — бяха бледозлатисти на цвят.

Едва можа да отпрати треперещото момиче да донесе нова чаша, преди благородниците да дойдат, за да вдигнат тост. Тобин започваше да става неспокоен. Нари го подържа, докато херцогът повдигне чашата и напръска детето с няколко капки. Още няколко отидоха в посока на медения сладкиш — за Квартата.

— За Сакор, за да бъде детето ми велик и справедлив воин с огнено сърце. За Илиор, за мъдрост и истинни сънища. За Дална, за много деца и дълъг живот. За Астелус, за спокойни пътувания и бърза смърт.

Нари си размени бърз облекчен поглед с иконома, когато капките потънаха, без да оставят следи в повърхността на сладкиша.

Щом и тази церемония приключи, Нари отнесе Тобин горе. Бебето сумтеше и шаваше, заравяйки глава в пазвата й.

— Мъничето ми — промърмори разсеяно дойката, все още потресена от видяното. Помисли си за омагьосаните пръчици, които Айя беше оставила, за да бъде повикана при нужда. Ала магьосницата бе заявила категорично, че Нари трябва да се обръща към нея единствено при изключително неотложни обстоятелства. Нари въздъхна и притисна Тобин по-близо, чудейки се какво ли ще произлезе от тези поличби.

Минавайки край вратата на принцесата, Нари зърна малко червено петно на земята, малко над пода. Тя се приведе, за да погледне по-добре, притискайки ръка над устата си.

Това бе кървавият отпечатък на бебешка ръка, разперена като морска звезда. Кръвта бе все още ярка и влажна.

— Творителят да ни пази, то е в къщата!

От залата долетяха аплодисменти и ликувания. Чу как кралят изрича благословия за здравето на Тобин. С треперещи пръсти Нари избърса отпечатъка с края на полата си — не можа да го изличи, но поне го размаза. Постара се да прикрие петното с тръстиката и влезе в стаята на Ариани, сподиряна от трепетен страх.