Куклата близнак

По време на пътуването тя продължаваше да обучава Аркониел и се радваше да гледа как той разгръща умелостта си. До този момент не бе имала по-добър или по-интересен обучаем. Пред него винаги се разкриваха нови хоризонти, нови заклинания, които да овладее. Айя упражняваше „преносимите магии“, както шеговито ги наричаше — такива, които разчитаха по-скоро на жест и дума, отколкото на тежки компоненти и инструменти. Те отлично се удаваха на Аркониел, който дори бе започнал сам да построява заклинания — необичайно постижение за някого на неговата възраст. Заради притеснението си за Риус и Ариани, младежът неспирно експериментираше с издирващи заклинания, стараейки се да разгърне ограничените им сили, но без успех.

Айя многократно обясняваше, че дори магията на ореските си има своите ограничения, ала той не се отказваше.

В домовете на по-богатите, уседнали магьосници, особено онези със заможни покровители, тя го виждаше да се задържа с копнеж в добре оборудваните им лаборатории, оглеждайки странните инструменти и алхимически уреди, които откриваше там. Понякога се случваше да останат достатъчно дълго, за да може той да научи нещо от домакините, което Аркониел винаги посрещаше с огромно удоволствие. Това радваше Айя.

Заради неутолимата си склонност към бродене, на моменти почти можеше да забрави отговорността, тежаща отгоре им.

Почти.

С живота си на пътя научаваха много новини, ала не оставаха особено впечатлени от по-голямата част от чутото. Когато първите слухове за кралските Гоначи достигнаха до тях, Айя ги отхвърли като абсурдни слухове. Но в един момент бе принудена да погледне по-сериозно на тях — когато бяха срещнали жрец на Илиор, който твърдеше, че бил видял въпросните със собствените си очи.

— Кралят им е дал одобрението си — рече той на Айя, нервно местейки между пръстите си амулета върху гръдта си, много сходен с техните. — Гоначите са специална стража — и войници, и магьосници, на които е поверена задачата да преследват изменниците. В Еро изгориха един магьосник, мои събратя жреци са в затвора.

— Магьосници и жреци? — навъси се Аркониел. — За последно скалански магьосник е бил екзекутиран при некромантските прочиствания след Великата война! Нима магьосниците са се обърнали срещу своите сродници?

Айя беше потресена:

— Спомни си с кого си имаме работа — предупреди го тя, когато двамата се оттеглиха в наетата си стая. — Синът на лудата Агналейн вече започна да избива собствената си кръв, за да задържи на престола. Може би прилича на майка си повече, отколкото сме очаквали.

— Нирин е техният предводител — каза Аркониел, отново мислейки за начина, по който магьосникът го бе наблюдавал в нощта на Тобиновото раждане. Дали още тогава бе започнал да набира следовници? И какво качество, което не бе открил у Аркониел, бе съзрял в онези, одобрил като достойни?

Част втора