Ладията на Харон

Какво биха направили с течния азот един бивш агент на КГБ, няколко араби главорези и екологична организация в навечерието на откриването за експлоатация на Полярния природен резерват? Присъствието дори само на единия от тези елементи беше достатъчно, за да го накара да се замисли. Но имаше и още нещо.

Например разкритията на Аги за баща и. Тя твърдеше, че Макс Джонсън е знаел в колко часа е била в дома на Мърсър, точния момент на опустошителната атака, която единствено благодарение на навременната поява на Хари не се бе превърнала в кръвопролитие. И Макс ли беше замесен? Нали един от неговите танкери бе пристигнал със закъснение в пристанище «Алиеска», за да натовари петрол в залива Прудо? Имаше ли някакво значение този факт?

Мърсър протегна ръка към телефона. Възнамеряваше да се обади на Дейв Соулман в Маями и да попита дали адвокатът по морско право е научил нещо ново за танкера. Вероятността от това да излезе нещо беше малка и сигурно беше гонене на вятъра, но понякога най-слабата вероятност се оказваше правилната. Ръката му беше само на два-три сантиметра от телефона, когато на вратата се потропа. Той стана, отвори и отстъпи крачка назад. Аги Джонсън беше облечена в джинси, пуловер и маслиненозеления си анорак. На главата си бе сложила бейзболна шапка. Покрай ушите и падаха тънки кичури меки като коприна коси. Под мишницата си носеше коженото му яке. В ядосаното и изражение Мърсър съзря по-силни чувства, които очевидно се опитваше да скрие от него. Разбра, че е обидена и се страхува, и сърцето му заблъска в гърдите.

— Трябва да ти кажа някои неща. — Гласът и трепереше.

— Така ли? — Мърсър трябваше да положи усилия да говори безразлично.

Аги затвори вратата и влезе в стаята.

— Искам да знаеш, че напускам Аляска и Ян.

— Защо? — Лицето му се разтегли в заинтригувана усмивка.

— Какво защо? Защо напускам ли?

— Не. Защо ми го казваш? — Усмивката му стана още по-широка, докато гледаше объркания израз на лицето й. Тя очевидно не очакваше този въпрос.

— Така искам — нервно отговори Аги. — Омръзна ми. Писна ми от Ян с неговото себелюбие и високомерие и от теб с твоето надуто героично фукане.

— Не беше фукане.

— По дяволите, Филип, всичко ли е шега за теб? — Употребата на малкото му име изненада и него, и нея. Неочаквано стаята се превърна в интимно място, заредено с осезаеми чувства.

— Не, Аги — нежно отвърна Мърсър. — Не мисля, че Кериков е шега, нито пък бившият ти приятел. Не вярвам, че нападенията в дома ми бяха шега, нито смъртта на Хауард Смол и братовчедите му. Тези неща са съвсем сериозни. Точно това се опитвам да ти обясня.

— А ние двамата? — попита тя толкова тихо, че Мърсър едва я чу.

Сега беше негов ред да се изненада от въпрос, който не очакваше. Преди да отговори, Аги отмести поглед от него и се обърна към вратата.

— Няма значение — каза тя. — За мен всичко свърши — ПАПС, Ян и дори увлечението ми по теб.

Аги протягаше ръка към дръжката на вратата, когато Мърсър извика името и. Не можеше дай позволи да си тръгне и гласът му стана дрезгав от желание. За пръв път никой от двамата не се заяждаше, принуждавайки другия да се отбранява. Стояха един срещу друг не като противници, а като мъж и жена, готови да признаят силното си привличане един към друг.

Аги прекоси стаята, разкопча анорака си, хвърли се върху Мърсър с такава сила, че го събори на леглото, обхвана с пръсти главата му и впи устни в неговите.

Той я прегърна и с едната си ръка измъкна тениската и от джинсите, а другата плъзна по гладката кожа на гърба и. Тя го притисна до себе си, сякаш се опитваше да се скрие в прегръдките му като уплашено животно, но нямаше нищо плахо в езика й, който жадно обходи устата му.

Движенията им бяха трескави. Ръцете им не спираха в желанието си да изследват, милват и притежават.

— Защо? — с любопитство попита Мърсър.

— Млъкни. И двамата го искаме. — Сетне сграбчи хълбоците му и го притегли към себе си.

Тениската се заплете около гърлото и и Аги я дръпна да я изхлузи през главата си. Не носеше сутиен и при вида на гърдите и Мърсър стигна до върха на сексуалното напрежение. Ръцете му сякаш се движеха сами. Дланта му намери лявата и гърда. Той я обхвана в шепата си и пръстите му се плъзнаха по ребрата й. Гърдите и бяха малки като на момиче и с дребни розови зърна.

Мърсър винаги внимаваше, когато докосваше женско тяло. Ръцете му бяха мазолести и загрубели и носеха белезите на дългогодишен физически труд. Дланите му приличаха на вроговената кожа на пустинно влечуго. Пръстите му бяха толкова твърди, че наподобяваха плочки на средновековна броня. Кожата му дращеше гърдите и и Аги откъсна устни от него, и извика. Той мигновено дръпна ръцете си, уплашен, че и е причинил болка, но тя притисна дланта му до чувствената си плът, засилвайки ритъма в унисон с учестеното му дишане.