Ладията на Харон

Моси не стана, нито се ръкува с Мърсър, само го погледна през рамо. Тед беше в бара по време на сбиването между работниците от петролните сонди и активистите на ПАПС, макар че не се беше включил в боя. Мърсър разбра, че женственият млад мъж го позна, защото побърза да се обърне и отново да се вглъби в компютрите. Изпита увереност, че Моси се страхува от него.

«Какво става тук?» — запита се той.

Линдстрьом запали цигара от фаса на предишната и потърка уморените си зачервени очи.

— Играта загрубя. Рано сутринта охраната на депото във Феърбанкс е заварила четирима души в двора, близо до материалите, предназначени за Северния склон. Арестували нарушителите и веднага извикали полицията. После, около десет часа, ПАПС свикаха голяма пресконференция във Феърбанкс и заявиха, че сме задържали незаконно неколцина от хората им. Обвиниха ни, че сме ги прибрали от улицата като шайка гестаповски щурмоваци, за Бога. Проклетите репортери не ни се обадиха, за да чуят какво се е случило в действителност, а повярваха на онези откачалки. За два часа пред главните порти на депото се събраха да протестират близо двеста души. Отначало демонстрацията беше мирна, но после започнаха да хвърлят бутилки през оградата, да лягат на пътя и други такива дивотии. Протестиращите не са само от ПАПС, а сбирщина от организации, повечето местни правозащитници и противници на ядреното оръжие, и в това не виждам никаква логика. Но щом някой започне да мърмори, всяка откачалка в щата е готова да се включи. Тези банди се множат и мутират по-бързо и от шибан вирус.

— Това има ли някаква връзка с компютърния проблем тук? — попита Мърсър.

— Не — уморено отговори Линдстрьом. — Компютърният проблем е вторият шибан номер за деня. Преди два часа цялата система блокира. Нищо не иска да работи — нито клавиатурите, нито дисковите устройства. Тед се опитва да разбере какво се е случило.

— Какво мислиш, че е станало? — Мърсър насочи въпроса си към кльощавите, прегърбени рамене и гръб на Тед Моси.

— За да блокират ли? Предполагам, че засечка в конфигурацията или може би срив в оперативната памет.

— Някаква вероятност да е дело на хакер?

— Не. Проблемът е твърде надълбоко. Протоколите за защита щяха да открият евентуален неправомерен достъп, да го прекратят автоматично и да го проследят толкова бързо, че хакерът щеше да бъде арестуван, докато още седи пред компютъра си. Системата е по-сигурна от централния компютър на ФБР.

— Това ми напомни нещо, по дяволите — рече Мърсър и се обърна към Колинс, който очакваше въпроса му и го изпревари.

— Да, обадих се. Не мога да повярвам, че имаш номера на личния мобилен телефон на директора на ФБР. Господи, беше невероятно, че разговарям със самия Дик Хена.

— Дълбоко в душата си той е ченге като теб, Майк. Само има по-голям кабинет и по-дълга титла, това е всичко. Обеща ли да се свърже с «Елмендорф»?

— Да. Каза, че адмирал Морисън се е обадил на генерал Кели, командира на Военновъздушните сили от Главното командване. Имаме пълно съдействие.

— Военновъздушните сили? Какво очакваш, Мърсър? Трета световна война? — шеговито отбеляза Линдстрьом.

— Бил съм скаут, Анди, и винаги трябва да съм готов.

— Момчета. — Моси завъртя стола си. Лицето му беше изнурено. — Достатъчно ми е трудно и без да слушам приказките ви. Искам тишина, докато работя. И не желая цигарен дим.

— Добре, разбира се, Тед — каза Линдстрьом, стъписан от грубия тон на Моси. Откакто бе започнал работа в Аляска, компютърният специалист беше хрисим и не бе повишавал тон. Линдстрьом предположи, че е по-объркан от проблема в системата, отколкото показва. — Ще отидем в моя кабинет. Извикай ни, ако откриеш нещо.

— Добре — измърмори Моси и отново се обърна към монитора. Костеливите му пръсти се надвесиха над клавиатурата като на пианист, който очаква да му дадат знак.

Тримата влязоха в кабинета на Линдстрьом и чакането започна.

— Господи, отпусни се — каза Анди, като видя колко напрегнат е Мърсър. — Вчера говорихме за това. Съгласихме се, че ако някой иска да използва течен азот, за да прекъсне потока на петрол, единственото логично място би било депото със съоръженията във Феърбанкс, а снощи са заловили копелетата там.

— Носели ли са контейнери с течен азот? Цилиндри от неръждаема стомана? — мрачно попита Мърсър.

— Не. Вероятно са били там, за да разузнаят кои са най-подходящите места за саботаж. По дяволите, депото е на площ четирийсет акра и из цялата територия са разпръснати сгради и купища техника. Трябват ти два часа само да намериш тоалетните.

Погледът на Мърсър накара Линдстрьом да млъкне. Майк Колинс му кимна одобрително, изразявайки уважението на един професионалист към друг.

Изминаха няколко минути в мълчание.

— Каква част от операциите контролира компютърната система? — попита Мърсър.

— Ами, всичко, по дяволите. Знаеш как се управляват нещата в днешно време. Нищо не става, ако първо компютърът не ти даде разрешение.

— Може ли да изключи целия петролопровод?