Ладията на Харон

След няколко минути «Джет Рейнджър» излетя. Речната долина на Тейкел скоро се превърна в тясна ивица под бързо набиращия височина хеликоптер. Мърсър седеше на мястото на помощник-пилота, а Колинс се бе настанил отзад. Протегнатите му крака стигаха почти до пилотската кабина. Тримата имаха слушалки на главите, за да могат да разговарят. Светлините на уредите на таблото бяха зловещо зелени.

Монтираните на носа сигнални светлини проблясваха самотно в мрака.

— Е, за какво става дума? — попита Еди, след като хеликоптерът се отправи по определения курс на полета.

— Преди няколко часа изпратих във Феърбанкс хора от помпени станции пет и шест — отвърна Майк Колинс. — Всички загинаха в катастрофа. Два микробуса, пълни с мъже, които познавам от години. А после, преди около четирийсет минути, загубихме връзка с останалите в станции пет и шест.

— Това има ли нещо общо с неприятностите в депото, за които чух по новините?

— Да — потвърди Мърсър. — Но е било за отвличане на вниманието. Мисля, че истинските неприятности са в една от помпените станции.

— Добре, Мърсър. — Колинс пъхна глава между двете седалки в пилотската кабина. — Ти като че ли знаеш какво става тук и мисля, че е време да ми кажеш. Тази нощ загубих някои от хората си и нещо ми подсказва, че убийствата не са свършили. Ти знаеш нещо, което не ми казваш, но и аз имам право да го науча, по дяволите.

— Какво се е случило с капитана на «Петромакс Арктика»? — попита Мърсър.

— Какво?

— Първият капитан на «Петромакс Арктика» е бил закаран с хеликоптер в Анкъридж и после в Сиатъл на борда на медицински самолет. Полетът е платен от самия Макс Джонсън. Имаш ли представа защо корабът е закъснял с няколко часа за пристигането си в пристанището? Щом са похарчили пари да свалят Харис Олбрехт от танкера, не смяташ ли, че това е било от грижа «Арктика» да пристигне навреме? Тогава защо е закъснял? По дяволите, какво прави празен танкер без капитан в Аляския залив, докато му пазят мястото на пристанището?

— Какви ги говориш? Това няма нищо общо с възникналото положение. «Петромакс Арктика» дойде много преди…

— Отговори на въпроса ми и мисля, че ще се досетиш — прекъсна го Мърсър, преди Колинс да успее да довърши изречението си.

— Харис Олбрехт е бил заведен при специалист по травмите в Сиатъл, лекар, който умее да зашива крайници и да поставя протези.

— Провери ли го? — Мърсър се обърна и се вторачи в Майк.

— Обадих се тук-там, когато това се случи.

— И какво? — Мърсър повдигна вежди в недоумение.

— Всъщност специалността му е възстановяване на тъканите след измръзване. Той е един от най-известните… — Гласът на Колинс постепенно заглъхна.

Перките тракаха над главите им толкова силно, че заглушаваха бръмченето на мотора на «Джет Рейнджър». Еди поддържаше хеликоптера в равновесно положение, въпреки желанието си да се спусне в долините и да започне да криволичи ниско над земята, както го бяха учили военните. По време на войната в Персийския залив той бе превозвал морски пехотинци през най-горещите зони и обичаше този лудешки стил на летене.

— Колко пъти през последната година «Арктика» е хвърлял котва в «Алиеска» без инцидент? — продължи Мърсър. — Колко пъти Харис Олбрехт е докарвал танкера в доковете ви, без да го блъсне? Кажи ми как е възможно да загуби ръката си и да се нуждае от вниманието на специалист по измръзванията по време на обикновено пътуване от Лонг Бийч, Калифорния, до Валдиз, Аляска? Той е пренасял замразен азот в Аляска под носа ти. Но последния път нещо се е объркало.

— Смяташ, че всичко това е свързано? Мърсър му хвърли унищожителен поглед.

— Разбира се, че е свързано. Защо мислиш, че съм в този проклет хеликоптер с пълен откаченяк пред контролните уреди, когато можех да си седя вкъщи или да си пия питието в кварталния бар? Майк, Хауард Смол е мъртъв, както и братовчед му, и неговият син. Убиха ги, защото случайно попаднахме на кораба, пренасящ цилиндрите с течния азот от «Петромакс Арктика» до брега. Кериков и ПАПС се опитват да се прикрият, като елиминират всеки, натъкнал се на операцията им. Вашият компютърен проблем не е случайно съвпадение, въпреки твърденията на специалиста ви. Безредиците в депото, катастрофата с микробусите. Планът на Кериков се осъществява в момента!

Мърсър не възнамеряваше да избухва така, защото това не му беше присъщо, но напрежението започна да му се отразява. Не се ядоса на Майк Колинс, че не е разпознал опасността, а на себе си, че не я е усетил по-рано. Трябваше да пристъпи към действие още когато Аги Джонсън му каза, че приятелят и е заминал на някаква загадъчна мисия, тогава трябваше да повика тежката артилерия, така да се каже, и да поиска общонационално издирване на водача на ПАПС. Мърсър беше сигурен, че по време на търсенето щеше да бъде заловен и Кериков, и сегашният отчаян полет нямаше да е необходим.

— Еди, колко остава до военновъздушната база «Елмендорф»?

— Не знам. Подадох план за полет до Феърбанкс. Какво има в «Елмендорф»?

— Щурмови хеликоптери и ентусиазирани войници — ухили се Мърсър. — Там няма опасност отново да стрелят по мен.