Ладията на Харон

— Амин — усмихна се Райе. Зъбите му блеснаха на светлината в пилотската кабина. — Може би на час и десет минути в тези условия.

— Свържи ме с тях веднага щом можеш. Те очакват обаждането ми. — Мърсър заговори с по-спокоен тон. — Е, жена ти харесва ли живота там?

— Не — мрачно отговори Еди. — Разделихме се още докато бях в болницата. Изглежда, не съм бил единственият, получавал инжекции от моя доктор в Пърл Харбър.

— Съжалявам.

— По дяволите. Животът продължава, нали? Пък и чернокож мъж в Аляска? Свалят ме повече жени, отколкото мога да оправя. — Райе отново се ухили, макар че в гласа му прозвуча горчивина.

Час по-късно над земята под хеликоптера като ярко петно се появи Анкъридж. Водите на залива Кук бяха мастиленочерно Бурята, която следобед се бе разразила във Валдиз, се бе придвижила на север и в момента бушуваше във вътрешността на Аляска. Дъждът обливаше «Джет Рейнджър» и удряше по предното стъкло толкова силно, че върху плексигласа сякаш падаха камъни. Чистачките превръщаха пороя в дъгообразни ивици в полезрението им. Вятърът тресеше хеликоптера и го клатеше застрашително въпреки усилията на Еди. Той не се извини за пилотирането си. Лицето му беше съсредоточено, а ръцете и краката му танцуваха по контролните уреди. Някой не толкова опитен пилот не би се осмелил да лети в подобна нощ.

— «Алиеска» полет Едно-единайсет, засякохме ви на радара на осемнайсет километра оттук.

— Прието, «Елмендорф» — потвърди Еди. — Разчетено време до пристигането пет минути. Моля, потвърдете.

— Потвърдено, Едно-единайсет.

— Знаеш ли какво правиш? — пошегува се Мърсър.

— Нямам абсолютно никаква представа, по дяволите — отвърна Еди.

След четири минути и четирийсет секунди Райе спря хеликоптера пред огромен хангар от гофрирана стомана. Наблизо имаше два транспортни «Хюи UH — 1», които изглеждаха смъртоносни дори на оскъдната светлина, проникваща от хангарите. Страничните им врати бяха отворени и вътре се виждаха тежки картечници. Преди перките на «Джет Рейнджър» да престанат да се въртят, около хеликоптера се насъбраха техници, без да обръщат внимание на леденостудения дъжд, който се лееше над летището. До него спря цистерна и двама мъже се приготвиха да прикрепят дебелия маркуч към хеликоптера.

Мърсър хукна към хангара, за да се скрие от дъжда. Ботушите му разплискаха водата в локвите по асфалта. През вдигнатата яка на коженото му яке проникваше хлад и ръцете му замръзнаха, докато влезе в ярко осветения хангар.

Парното в огромното помещение го затопли, но стомахът му се бе свил от страх и лоши предчуствия. Два «Ф–15» с формата на делтаплан заемаха почти цялото пространство. Опашките им се извисяваха почти на шест метра над бетонния под. Зад тях, в дъното на хангара, чакаха неколцина мъже. Лицата им бяха намазани с черна камуфлажна боя. В ръцете си държаха карабини «М-16A1». Те почти не обърнаха внимание на приближаващия се Мърсър и се задоволиха с бегъл поглед, преди отново да се заловят със задачата да проверяват екипировката си. Мърсър продължи да върви към тях и най-после от групата се отдели един мъж.

Той беше нисък, як и набит, с късо подстригана коса и брадясало лице. Гъстите му вежди бяха сключени над орловия нос. Очите му бяха черни и в краищата им имаше бръчки, но Мърсър видя, че са хладнокръвни и бързоподвижни. В противоречие с останалите черти на лицето, устните му бяха пълни и чувствени.

— Полковник Ноф?

— Вие трябва да сте Мърсър. — Ноф стисна ръката му силно и безпощадно. На Мърсър му хрумна да отвърне със същото, но осъзна, че това не е проверка за мъжественост, а естественото ръкуване на полковника. — Трябва да призная, че ни заварихте малко неподготвени. Преди час гледах порнофилм с неколцина от момчетата, а после неочаквано се обади генерал Самюъл Кели, началникът на генералния щаб на военновъздушните сили. Не мога да разбера кой сте вие, че имате такива връзки.

Мърсър веднага хареса отношението на Ноф. За разлика от другите военни полковникът не презираше хората без униформа. Очевидно не бе забравил, че е обучен да служи на цивилните.

— Попитайте всеки политик и той ще ви каже, че аз към най-влиятелният човек в страната — усмихна се Мърсър. — Обикновен американски данъкоплатец.

— Имате ли нещо против да ми кажете за какво става дума? Мърсър разбираше основанията на полковник Ноф да пита и неговата загриженост за хората му, но нямаха време да обсъждат положението. Трябваше да ги накара да действат.

— Щом съм успял да убедя началниците ви колко важна е мисията, тогава доверете се на преценката им и изпълнете заповедите им. Може да е загуба на време, но ако не е така и се окажа прав, ще се изправим пред сериозна, направо критична ситуация. Не мога да ви представя цялостната картина, но трябва да знам дали имате въпроси, свързани с тактиката на операцията тази вечер. Ако не ги зададете сега, някои от момчетата ви може да не се върнат.