Ладията на Харон

Най-хубавото беше, че не знаеха какво всъщност диктува действията им. Ян Верховен и жалката му банда от безделници не съзнаваха, че саботажът им излиза извън границите на природозащитен акт. Те наивно мислеха, че когато бъде освободен, азотът ще замрази петрола по линията и завинаги ще спре преноса. Активистите вярваха в това, защото Кериков им бе казал така. Никой от тях не се досети, че замразяването на петролопровода ще представлява само временна пречка за «Алиеска» и отварянето за експлоатация на Полярния природен резерват.

Верховен беше най-опасният от групата. Той беше умен и вероятно имаше коефициента на интелигентност на гений, но беше деформиран от прекалено голямото си себелюбие. Иван Кериков го бе преобразил от член на маргинална групировка психари в движеща сила във войната срещу индустриализацията, а Верховен мислеше, че е постигнал всичко сам. Двайсетте години в КГБ на различни постове бяха научили руснака да манипулира другите. Понякога за тази цел бяха нужни пари, а друг път насаждане на страх, но при Ян Верховен беше достатъчно само малко погалване на себелюбието, за да се съгласи холандецът на всичко. Когато активистите на ПАПС започнаха да поставят пакетите по петролопровода, Верховен дори си бе внушил, че идеята за удара е негова от самото начало.

В командната зала влезе един от хората на Кериков. Широките му рамене бяха покрити със сняг.

— Ще трябват още два часа, за да поставим пакетите с азота. — Мъжът говореше руски с немски акцент и в тона му прозвуча оправдание. — Нашето разузнаване не уточни, че тръбата ще бъде толкова високо над земята, когато стигне до тази станция. Имаме само два камиона с кранове, затова работата ще се забави значително.

Задоволството на Кериков се изпари.

Последните пакети, най-важните за операцията, бяха изгубени, когато единият се бе скъсал по време на прехвърлянето от «Арктика» на риболовния кораб «Джени IV». Ръката на капитан Олбрехт замръзна, когато бе потопена в азот с температура двеста градуса под нулата. В суматохата след инцидента на «Джени IV» бе избухнал пожар. Екипажът не можа да го угаси и пламъците загряха складираните на борда контейнери с течен азот до точката на кипене. Експлозията разруши риболовния кораб. Джоана Ригс бе уверила Кериков, че останките ще потънат един час след като танкерът се отдалечи от него. Разбира се, «Джени IV» не потъна и бе открит на другия ден. Макар че Кериков бе принуден да вземе мерки срещу хората, намерили изоставения плавателен съд, по-неотложната му задача беше да се сдобие с допълнителни количества течен азот и да ги постави на местата им. Без необходимата доза течен азот, с който да работи, той трябваше да промени плана и да постави много по-малко пакети под помпена станция пет.

Кериков бе подбрал момента на атаката така, че между превземането на помпената станция и освобождаването на азота да има само около дванайсет часа, но всяка секунда, която прекарваше там, увеличаваше риска да бъдат или заловени, или принудени да освободят преждевременно азота, намалявайки ефекта. Кериков донякъде обвиняваше себе си, че не е казал на Верховен да извади от строя тази важна секция в началото на операцията, вместо да чака поставянето на последните пакети по петролопровода. Пристигането му там беше пресметнат риск, но като всеки пресметлив човек, Кериков възнамеряваше да обърне шансовете в своя полза.

— Кажи на хората си да престанат да помагат на членовете на ПАПС да поставят пакетите. Знам, че това ще ни забави още повече, но искам войниците ти да са готови за реакцията на американците. Те вече би трябвало да знаят, че сме тук. Очаквам скоро контраатака. — Кериков говореше уверено. Отново беше в стихията си. — Замете позиции с ръчните гранатомети и ракетите «Грейл» и изпрати някое превозно средство по пътя като ариергард. Властите не са имали достатъчно време да организират атака и това ни дава тактическо предимство. И не забравяй да се погрижиш ракетните удари да са точни. Ако не улучиш дори един от хеликоптерите, те ще повикат подкрепления. Сигурен съм, че микробусите със служителите на «Алиеска», които бяха изблъскани от пътя на камионите, са предизвикали интереса на полицията. Ченгетата може бързо да се появят, ако надушат, че тук става нещо.

Докато по-голямата част от активистите на ПАПС бяха пристигнали в помпена станция пет с бавно движещите се камиони, пренасящи тежките пакети с азот, Иван Кериков, Ян Верховен и двамата телохранители на руснака бяха долетели с хеликоптер. Кериков смяташе, че ако американците успеят да докарат голям брой щурмоваци, той и хората му могат отново да използват хеликоптера, за да избягат, оставяйки природозащитниците да се оправят сами.

Верховен с нищо не показваше дали изпитва опасения, че хората му ще бъдат използвани за пушечно месо. Той беше навън, възхищаваше се на полярната буря и насърчаваше работниците с одобрителни викове, сякаш това беше страхотно приключение, за което дълго щяха да си спомнят.