Ладията на Харон

— Премина всякакви граници, стари приятелю — троснато каза Тревър. — Мислех, че ще се срещнем по-късно тази вечер. Не ми се удава често възможност да ме покани маце като Мили.

— Млъкни, Тревър — изпъшка Халид. — Имам големи неприятности.

— Нещо ново? Вие, проклетите смрадливи арабески, непрекъснато имате неприятности. Това е от Корана, от всичките онези тъпотии за джихад. Пълен е с насилие, а вие го четете като приказка за деца.

— Ще млъкнеш ли, Тревър. — Халид започваше да губи мисълта си. — Намирам се в болница с някакъв индийски шарлатанин, по дяволите. Трябва да дойдеш тук. И приятелката ти също.

— Какви ги говориш? — В гласа на Тревър прозвуча безпокойство.

— Простреляха ме, тъпако. Искам да ме измъкнеш оттук. Всичко още не е свършило.

— Нямам представа какви ги бръщолевиш, Халид. Дай да говоря с доктора.

— Не — отвърна Худари. Рагасвами бе излязъл и бе обещал да се върне след няколко минути. — Не тази вечер. Няма да мога. Трябва да дойдеш утре сутринта и да доведеш Милисънт Грей. Тя е достатъчно висока.

— Какви ги дрънкаш, Халид? Господи, плашиш ме до смърт. Добре ли си?

— Дадоха ми опиат. Скоро няма да мога да говоря. — Говорът на Халид стана неясен, докато губеше съзнание. — Утре сутринта трябва да бъдеш тук с госпожа Грей. Облечи я в дълга дреха. Сложи и фередже. Трябва да е покрита от главата до петите като набожна мюсюлманка. Кажете, че ми е съпруга. Разбираш ли?

Тревър долови отчаянието в гласа на Халид.

— Имай ми доверие, приятелю мой. Ще дойдем. Господи, щом е за теб, и аз ще си сложа фередже.

Упоен от морфина, Худари заспа. Ако беше в съзнание, щеше да чуе последните думи на Тревър и да спаси живота на приятеля си. Но пред очите му падна мрак и Халид изпусна слушалката на пода, така че батерията изхвърча от телефона и връзката прекъсна, сякаш бе затворил.

Тревър върна телефона на чакащия до него сервитьор в «Лез Амбасадьор».

— Спомняш ли си приятеля ми от «Савой»? — обърна се той към сладострастната си домакиня. — Явно се нуждае от помощта ни.

— Дано не е научил, че съпругът ми е член на парламента.

— Скъпа моя. — Тревър хвана ръката и и отмести настрана чинията с вкусно говеждо. — Нищо толкова прозаично. Утре сутринта ти ще бъдеш господар на харем, а аз ще бъда твоят фаворит.

— Мислех, че всички от харема трябва да са девствени.

— Така е, но след тази нощ се опасявам, че ще си ме обезчестила.

На борда на «Надежда»

Топлият въздух, разнасящ се от централната отоплителна система, имаше сухия привкус на озон и миришеше така, сякаш в някой електрически уред бе станало късо съединение. Старата система тракаше всеки път, когато изпомпваше вода през скърцащите тръби, и изтрещя толкова силно, че Аги подскочи, защото и се стори, че чу изстрел на пистолет. Следобедното слънце бе скрито зад няколко пласта облаци и лека мъгла. По стъклата барабанеше студен дъжд, носен от силен вятър, който духаше от ледената пустош на Полярния кръг. Според електронния термометър до вратата на каютата температурата навън беше минус два градуса, но мразовитият вятър я понижаваше до минус десет.

Беше едва средата на октомври, а зимата вече бе започнала да обхваща Земята на среднощното слънце.

В каютата беше плюс двайсет градуса, но на Аги и се струваше много по-горещо. Тя току-що бе направила петдесет коремни преси и лежеше по гръб. Дългите и крака бяха вдигнати под ъгъл от трийсет градуса над пода и стегнатите мускули на корема и потрепваха. Аги правеше гимнастика от два часа, като упражняваше и нанасяне на удари, научени от уроците по фехтовка. Всяка атака беше толкова съсредоточена, че сякаш усещаше как въображаемото острие поразява противника. Тялото и беше обляно в пот и косата и бе залепнала за главата. Шортите и фланелката и се бяха впили като втора кожа.

Тя стана и съзря отражението си в огледалото на стената. Знаеше как изглежда след физическите упражнения и не се притесни от косата, дрехите и потта, която капеше от брадичката й. Но изумруденозелените и очи все още пламтяха от гняв. Физическото натоварване не беше намалило силата му.

— Проклети мъже. — Тя се изплю върху отражението си в огледалото.

През целия си живот Аги бе доказвала независимостта си. Поемаше предизвикателства и в повечето случаи ги преодоляваше с относителна лекота. Магистърската степен беше нейно завоевание. Стройното и тяло, някога кльощаво и тромаво, беше резултат на собствените и усилия. Личността и бе формирана от годините на съпротива срещу влиянието на родителите и и техния ненормален начин на живот. Сама бе спечелила полагащото и се уважение и бе платила за него с време и усилена работа. Но през последните двайсет и четири часа се бяха държали с нея пренебрежително.

— Да им го начукам и на двамата!