Ладията на Харон

Полицаите, заели позиция на барикадата по-нататък по Грейт Ръсел Стрийт, отвърнаха на стрелбата. Смъртоносният кръстосан огън прелетя над Халид, който не можеше да намери укритие. Не можеше да се приближи до горящия даймлер, но мазният пушек, издигащ се от взривената кола, предлагаше тънка димна завеса, зад която да се скрие. Един от куршумите одраска гърба му, оставяйки пареща бразда от рамото до крака. Худари отново се хвърли на улицата и се долепи до бордюра. Костюмът му започна да пуши от горящата лимузина, а на ръката му се появиха мехури, но той не смееше да помръдне.

Двама от нападателите бяха убити, застреляни от снайперовата пушка на полицай, а други двама бяха ранени. Терористите се намираха на трийсетина метра от Халид, но пушекът и огънят го скриваха, и изстрелите им бяха неточни. Зрителите, събрали се да гледат откриването на изложбата, бяха избягали панически, като се препъваха и блъскаха един в друг, без да обръщат внимание на нещастниците, които паднаха, повлечени от тълпата.

Никой от журналистите не трепна, когато атаката започна. Откакто разказът на очевидеца Хърб Морисън за катастрофата на «Хинденбург» го направи известен в цялата страна и промени въздействието на репортерите върху света, мечтата на всеки от тях беше да се озове наблизо в подобен момент. Всички се възползваха максимално от случая. Спокойно, като зрители, наблюдаващи тенис, те едновременно загърбиха члена на парламента, който слизаше от колата си, и насочиха погледи към престрелката на стотина метра. Отегчените им изражения се преобразиха и на лицата им се изписаха въодушевление и радост, когато започнаха да летят куршуми. Един журналист дори се засмя, когато даймлерът експлодира.

Халид не видя нищо от това. Всеки миг очакваше да престане да усеща каквото и да било. Очите му бяха стиснати толкова плътно, че по вътрешната страна на тъмните му клепачи танцуваха петна фантомна светлина. Но той лежеше неподвижно в канавката на Грейт Ръсел Стрийт. Нищо в жизнения му опит не го беше подготвило за подобен ужас, но дори докато смъртта го търсеше, Халид се изуми на спокойствието си.

И после стрелбата спря така внезапно, както бе започнала. Полицаите на барикадата убиха и последните двама атакуващи терористи само на десетина метра от Худари. Единият бе повален от куршум в лявото око, а другият бе разкъсан на две от откос, изстрелян от млад агент на специалните части. Сцената бе заснета от камери и фотоапарати. Тънката струя дъждовна вода в канавката, носеща листа и парченца бетон, изми прахоляка и мръсотията от лицето на Халид. Хладината го накара да изохка, но не от страх или болка, а от благословеното облекчение, че е жив.

Полицейски сирени пронизаха настъпилата след престрелката тишина. Към местопроизшествието потеглиха линейки, още полицаи и репортери, и други хора. Халид продължаваше да лежи в канавката. Дъждът барабанеше по гърба му и се стичаше във врата. Най-после се опита да стане едва когато някой се приближи и възкликна:

— Боже Господи.

Худари успя да се надигне само няколко сантиметра и в следващия миг почувства силна, пронизваща болка. Беше ранен много по-сериозно, отколкото мислеше.

— Жив е — извика гласът. — Веднага доведете лекар.

По рамото го докосна сигурна, здрава ръка и Халид изохка.

— Ще се оправиш — добави гласът колкото е възможно по-окуражително при вида на толкова много кръв. — Тялото ти е надупчено, но ще оцелееш.

— Имаш ли представа кой е той? — обърна се лекарят към полицая, когато започна да преглежда Халид.

— Да. Най-големият късметлия, когото съм виждал.

Хасан бен Руфти зашлеви с всичка сила изправилия се пред него мъж. Ударът беше силен, но тлъстините, обгръщащи ръката му, не и позволиха да замахне естествено и дебелото му тяло пое по-голямата част от мощта. Последвалият удар с опакото на дланта беше много по-резултатен, особено когато диамантеният му пръстен одра ивица кожа от лицето на мъжа. Доволен от появата на кръв, Руфти го зашлеви отново. Този път тлъстият му пръст се закачи в острия ръб на масата и се разкървави. Той изруга и го засмука ожесточено, сякаш се страхуваше, че ще изгуби някое хранително вещество заедно с капките кръв, бликащи от раната.

— Винаги съм бил обграден от тъпаци — жаловито извика Руфти на двамата мъже, застанали зад човека, който трепереше от страх за участта си. Той извади пръста си от устата, за да изяде намазаната с хайвер хапка, а после отново го налапа и продължи да говори. — Толкова ли е трудно да изстреляш ракета по неподвижна мишена? Беше ти казано да стреляш веднага щом колата спре, но ти реши да изчакаш достатъчно дълго, за да позволиш на Худари на избяга.

— Но, моля те. Шофьорът ми беше като брат. Сигурно знаеш това — изхлипа коленичилият на земята кюрдски борец за свобода.