Ладията на Харон

Алам не му обърна внимание, бръкна в торбата и извади шарения котарак. Лапите му бяха залепени с пластир, за да не може да се брани.

— Според бележката, написана от съседката, животното ви се е държало много добре, докато сте отсъствали, но не сте му оставили достатъчно храна, затова тя трябвало да излезе да купи. — В гласа на Алам прозвуча вълнение, граничещо със сексуална възбуда. Моторчето на устройството издаваше стържещ звук, докато той държеше гърчещия се котарак над канала.

Иван Кериков остана във всекидневната, като равнодушно и спокойно слушаше, докато механичните зъбци на машинката оголиха плътта от предните лапи на котарака и след това натрошиха костите. Дълго след като Снийкър умря от шок, Абу Алам продължи да вкарва трупа му в канала. Моторчето намаляваше оборотите, докато раздробяваше и смилаше по-големите кости и хрущяли. Животното се превърна в пихтия. Хауард Смол се съпротивляваше, опитвайки да се отскубне от двамата похитители. Би се разкрещял, колкото му глас държи, ако не бяха завързали устата му.

Слушайки ужасяващите звуци, разнасящи се от кухнята, Кериков размишляваше, че е твърде стар, за да извършва подобни разпити. Вече би трябвало да се оттегли и да живее в дача в красива брезова гора по река Москва, с кабинет, пълен с похвални грамоти, и гърди, окичени с медали. По това време трябваше да е полупиян от шотландско уиски и да чука някоя знойна блондинка, предоставена му от държавата в знак на благодарност за дългогодишната му служба в КГБ. Ако Русия не се беше продала и не бе позволила да бъде удавена в море от алчност, корупция и повърхностния, конвейерен западен стил на живот, Кериков нямаше да седи в тази занемарена къща в Лос Анджелис и да се опитва да изтръгне информация от човек, който беше толкова незначителен, че не заслужаваше дори да се изплюе върху него.

Кериков бе прекарал трийсет години в КГБ, безмилостно проправяйки си път нагоре в йерархията. Когато Съветският съюз се сгромоляса, както знаеше, че ще стане, той оглави една от най-сенчестите организации — притежаваше много информация, която щеше да го направи богат в предстоящия нов световен ред. За разлика от мнозина други във висшия ешелон на КГБ Кериков нямаше да допусне да бъде повлечен сред отломките на рухващата руска империя.

Когато Съветският съюз неизбежно се разпадна, той беше шеф на Седми отдел, «Научни разработки», ръката на Държавна сигурност, замесена в планирането и извършването на най-дръзките руски операции. В разгара на студената война Седми отдел имаше бюджет, съперничещ на този на космическите програми, и се гордееше с много по-способни учени. Операциите, започнати през шейсетте и седемдесетте години на XX век, щяха да дадат резултат чак след десетилетия. Но въпреки това, когато Кериков пое ръководството в края на осемдесетте години, по-голямата част от Седми отдел бе разтурена поради финансов недостиг. Русия дълго нямаше да бъде в състояние да планира операции, защото правителството не знаеше дали ще съществува следващия месец.

Съзнавайки, че краят наближава, Кериков съумя да запази активни няколко операции, които можеха да се осъществят извън родината му. Когато дойде време да избяга от Русия и да започне нов живот, той тайно изнесе от страната плановете и разработките и се приготви да ги предаде на някоя чужда сила. Разбира се, срещу определена цена.

Наскоро след заминаването си от Русия Кериков почти успя да продаде операция на Седми отдел с кодово име «Мисия Вулкан» на корейска групировка за сто милиона долара. Ако не беше намесата на един американец, минен инженер, и двойното предателство на доверен агент, сега Кериков нямаше да се бори да съживява друга операция на КГБ от периода на студената война.

«Ладията на Харон» бе зачената в средата на седемдесетте години на XX век, когато почти нямаше надежда за политическо разведряване и съветското правителство смяташе, че може да спечели локална ядрена война срещу Съединените щати. Операцията трябваше да бъде началният гамбит на войната и имаше за цел да съсипе в краткосрочен план икономическата мощ на Америка. Щяха да изминат десет години, преди Седми отдел да бъде готов да инсталира хардуера, необходим за успеха й. Но междувременно светът се промени и отношенията между двете суперсили се затоплиха. Кериков обаче бе напреднал и бе положил основите на «Ладията на Харон» въпреки изричните заповеди на Михаил Горбачов. Никой в съветското правителство не знаеше за дейността му, затова когато Кериков избяга, кражбата мина незабелязано.

След провала на «Мисия Вулкан» Кериков трябваше да чака една година подходящо стечение на обстоятелствата, преди да се опита да продаде другата операция. Неблагоразумната енергийна политика на американския президент улесни търсенето на купувач толкова много, че след обявяването и Кериков можеше да избира сред онези, които предлагаха най-висока цена.