Ладията на Харон

Слушайки как Абу Алам злорадо смила котарака на Хауард Смол, Кериков се запита дали е направил правилния избор. Беше работил с много психопати през живота си. След войната в Афганистан повечето членове на екипа му от КГБ не успяха да се приспособят към нормалния живот в цивилизовано общество и се наложи да бъдат убити вместо демобилизирани. Ала никой от тях не можеше да се сравни с Абу Алам. Този човек наистина отговаряше на името си, а Кериков го познаваше отскоро. Алам беше дясната ръка на Хасан бен Руфти, министър на петрола на Ажман, човека, дал парите за осъществяването на «Ладията на Харон». Руфти щеше да плати на Кериков петдесет милиона долара за успешното завършване на операцията. Част от сделката беше помощта на Алам по време на последните етапи от плана като начин да се гарантира огромната финансова инвестиция на министъра.

Кериков бе продал «Ладията на Харон» преди година, макар че Алам се присъедини към него едва преди месец. Безумието на арабина започваше да дразни руснака. Често се налагаше обектът да бъде размекнат за разпита, но идеята да се използва котаракът беше на Алам. И сега, когато устройството за смилане на боклука в канала на мивката най-после престана да бръмчи, Кериков разбра, че Алам искрено се е забавлявал. Минута по-късно съкрушеният Хауард Смол отново бе доведен във всекидневната и хвърлен в краката на Кериков. Абу Алам бършеше с хавлия окървавените си ръце. Черното му кожено яке бе изцапано с тъмни капки кръв.

— Имам само един въпрос към вас, професор Смол. Отговорът ще ви спести много болка. Няма да ви струва нищо да ни кажете онова, което искаме да знаем, и ще ви спаси от неописуеми страдания. — Кериков говореше бавно и ясно. Знаеше, че обектът вече е в състояние на лек шок. — Искам да знам кой беше на борда на «Танцуваща по вълните» заедно с вас и с братовчедите ви тази седмица, когато открихте изоставения кораб «Джени IV»?

Откакто го бяха блъснали в къщата, Хауард предполагаше, че тези хора са индустриални шпиони, търсещи тайната на «миникъртицата». И през ум не му мина, че искат подобна безобидна информация. За двете секунди, които бяха необходими на професора да преодолее объркването си, Абу Алам прекоси стаята и го ритна с всичка сила в корема. Хауард изстена. Болката се разпространи из цялото му тяло и го прикова към пода.

— Отговори. — Алам махна превръзката от устата му и обърна учения по гръб с друг презрителен ритник.

— Достатъчно, Алам — сопна се Кериков. Не че изпитваше състрадание към Смол, но да се рита човек, който вече беше победен, само щеше да удължи разпита. Освен това Кериков все още се притесняваше от объркалия се разпит на двамата братовчеди на Хауард в Аляска.

Случайно бе прочел статия във вестник, описваща намирането на «Джени IV». Репортажът беше само два параграфа, но се споменаваше името на лодката, открила изоставеното корабче. Кериков издири собственика на «Танцуваща по вълните» и изпрати двамата си лични телохранители, бивши членове на източногерманската тайна полиция. Джери Смол и синът му бяха умрели по време на разпита, разкривайки името на Хауард, но не и самоличността на четвъртия член на риболовната екскурзия. Германците бяха направили така, че смъртта да изглежда като нещастен случай, но грешките им принудиха Кериков да замине за Калифорния. Трябваше да се увери, че и тази последна улика няма да завърши в задънена улица. Залогът беше огромен. Вероятността някой да се е качил на «Джени IV» и да е видял товара, беше твърде рискована, за да бъде подмината лековато. Откриването на търговския кораб можеше да означава края на операцията.

Контролът върху пораженията беше едно от най-добрите умения на Кериков, защото изискваше решителност, безпощадност и способост да се преценяват резултатите далеч в бъдещето. И той бе отишъл лично да свърши недовършената работа и да се погрижи да няма повече последици от загубата на «Джени IV». Кериков извади пистолет със заглушител от сакото си и се прицели в дясното коляно на Хауард.

— Първият изстрел ще откъсне крака ви в коляното, професоре. Ако и тогава не отговорите на въпроса ми, ще ви предам на по-изобретателните си партньори.

— Филип Мърсър — изхлипа Хауард. — Той беше на лодката заедно с нас. Мърсър е минен инженер.

Името слиса Кериков. Той се замисли за Гърция, където се криеше след провала на «Мисия Вулкан». Представи си как седи в любимото си кафене, чете сутрешния вестник, пие силно кафе и изтръсква трохите от кроасана от страниците. «АМЕРИКАНЦИТЕ ОТКРИВАТ НОВ ВУЛКАНИЧЕН ОСТРОВ В ТИХИЯ ОКЕАН». Думите едва не го бяха накарали да скочи от стола. Вулканът беше създаден през 1954 година от Седми отдел чрез ядрена детонация. Това беше неговият вулкан, онзи, който щеше да го направи богат.