Ладията на Харон

Разстоянието от летището до пристанището на Виктория по Бланшард Стрийт беше само петнайсет километра. Мърсър и Хаузър мълчаха през цялото пътуване. Не изпитваха желание да обсъждат последиците, ако не успееха.

Небето беше синьо. Мяркаха се само няколко рехави облачета. Въздухът беше резлив, но слънцето затопляше всичко и есенният ден приличаше на пролетен. Ако суровият петрол се разлееше, въздухът щеше да се превърне в отрова, въглеводородите щяха да загреят атмосферата толкова много, че дори краткотрайно облъчване би означавало обгорени бели дробове и реална заплаха от рак.

Петимата «тюлени» бяха незабележими като бутилка уиски на събиране на «Анонимни алкохолици», докато седяха в щурмовата лодка. Бяха си сложили бронирани жилетки. Черните им дрехи се сливаха с лодката, но изглеждаха нелепо на фона на облечената в пъстроцветни ризи и якета тълпа, която ги зяпаше така, сякаш бяха животни в зоологическа градина. Зловещата на вид лодка, опасана с гумени пояси и задвижвана с два външни мотора, приличаше на грозно пате в сравнение с красивите яхти около нея.

— Господи — възкликна Мърсър. — Проклетият цирк е дошъл в града.

Двамата с Хаузър бързо закрачиха по доковете, като се молеха да стигнат до лодката, преди началникът на пристанището да я забележи и да реши да разбере какво става.

— Не мога да повярвам, че местната жандармерия не ги е разкарала.

— Лейтенант Кръчфийлд? — извика Лайл. — Аз съм капитан Хаузър, а това е доктор Мърсър.

Двамата побързаха да скочат в лодката. Мърсър се ръкува с младия лейтенант и му заповяда да тръгват.

Лицето на Кръчфийлд беше гладко като на бебе. Очите му бяха сини, а носът толкова чип, че ноздрите приличаха на дула на двуцевка. Той нямаше суровия вид на командосите от екипа си и изглеждаше нетърпелив.

— Доктор Мърсър — изкрещя Кръчфийлд, за да надвика бръмченето на двигателите. Лодката вече се носеше по вълните с осемдесет километра в час. — Чух какво сте направили миналата година в Хавай с друг от нашите екипи, и трябва да кажа, че за мен е удоволствие да се запозная с вас.

Мърсър не реагира на комплимента и лейтенантът продължи:

— Извадихме късмет, че бяхме във Вашингтон, когато ни се обадиха.

— Само един от «тюлените» оцеля в Хавай, лейтенант. На ваше място бих сдържал въодушевлението си, докато всичко свърши — мрачно каза Мърсър. — На какво разстояние е «Южен кръст»?

— Според информацията от сателита корабът се намира на около шейсет километра по-нататък в пролива. Ще бъдем там за петдесет минути.

— Не, няма да се приближаваме до онзи смъртоносен капан. Ще ни взривят веднага щом ни забележат. Имате ли цивилни дрехи, някаква маскировка?

— Не. Казаха ни, че това ще бъде пряка атака и не се нуждаем от такива неща. — На Кръчфийлд не му хареса, че поставят под съмнение тактиката му.

— И това ми било дискретност — отбеляза Хаузър, Планът на Мърсър беше да превземат плавателния съд, който трябваше да вземе Джоана Ригс и терористите, и с него да се приближат до танкера. Но пресрещането, без да бъдат забелязани, щеше да бъде трудно, като се имаше предвид очебийността на щурмовата лодка на «тюлените» и фактът, че все още не знаеха кой от стотиците плавателни съдове в пролива е изпратен да вземе похитителите. Без тази важна информация Мърсър и останалите можеше да се приберат вкъщи и да гледат по телевизията най-страшната катастрофа в околната среда в историята на Америка.

— Какви средства за комуникации има на борда?

— Само това. — Младият командос показа малък портативен радиопредавател с къса антена.

— Какво е това, по дяволите?

— Дяволска риба, тук е Кален капитан. Отговори. Край. — Кръчфийлд подаде предавателя на Мърсър. — Сега сте във връзка с щурмовата подводница «Талахаси», която е на дванайсет метра под нас и ще ни придружи до танкера. Няма да намерите по-добър комуникационен център от техния, докторе. Атомната подводница е същински ловец… След като преди няколко часа бяха вдигнати под тревога, те подслушват морските канали в района, вкарват информацията от всички разговори в компютъра си и изготвят карта на маршрута на всеки кораб в протока Пюджит. Командирът ми каза, че адмирал Морисън от Главното командване смята, че ще оцените помощта. Изглежда е ваш почитател.

— Дяволска риба слуша — чу се глас от радиопредавателя в ръката на Мърсър.

Мърсър беше изумен от присъствието на подводницата и от доверието в него от страна на председателя на съвета на началник-щабовете, но не го показа с нищо. Беше изцяло съсредоточен върху предстоящата мисия.

— Дяволска риба, търсим плавателен съд, който е напуснал Виктория преди час и се движи към «Южен кръст». Би трябвало поне веднъж да се е свързал с танкера и да сте засекли кратко съобщение. Ключовата дума, която ми трябва, е «Арктика». Имате ли нещо с подобно описание?