Ладията на Харон

— Изчакай, Кален капитан — каза подводничарят и след минута се обади отново. — Потвърждаваме. Лодка с две витла, движеща се със скорост двайсет възела, е напуснала Виктория преди четирийсет и седем минути. Засечено е едно съобщение до танкера. Гласи следното: «Арктика, тук е Спасител. На път сме. Разчетено време за пристигане 14,20 часа. Потвърдете.» Танкерът е отговорил: «Прието.» Това е всичко. Сонарът показва, че мишената е дълга единайсет метра и широка три и половина. Предполагаме, че е рибарска лодка или моторница. Край.

— Прието, Дяволска риба. Край. — Мърсър върна предавателя на Кръчфийлд. — Ще бъде напечено. Трябва да превземем лодката, преди да я видят от танкера. Инак нямаме шанс.

— Как разбра, че отново са го прекръстили на «Арктика»? — попита Хаузър. — Името му беше «Южен кръст», когато го напуснах.

— Имам добър адвокат — без да обяснява, отговори Мърсър и после се обърна към лейтенанта: — Това ли е максималната ви скорост?

— Не, по дяволите — ухили се Кръчфийлд и кормчията подаде пълна тяга на моторите. Вятърът свистеше край тях, докато се движеха със скорост сто километра в час.

Мърсър разказа на Хаузър какво се е случило с петролопровода в Аляска и за Иван Кериков.

— Втората част на плана му е да потопи танкер в американски води и да замърси крайбрежието на разстояние стотици километри. Макс Джонсън е бил замесен от самото начало и е използвал един от танкерите си, за да пренася течния азот. Знаел е, че танкерът ще бъде потопен, и за да не плати няколко милиарда долара за почистването, тихомълком е продал флотилията си, включително «Арктика», като се е погрижил ключовите фигури като онази Джоана Ригс, за която ти ми разказа, да останат на борда.

— Точно така. «Петромакс Пасифика» е трябвало да бъде преименуван на «Южно гостоприемство», а новото име на «Арабия» е «Южен акцент» — заяви Хаузър.

— Ти си бил избран, тъй като бившият капитан, друг конспиратор, убеден съм, е бил ранен и се е наложило да бъде заменен. Не се обиждай, но те са искали капитан на пенсионна възраст, който от няколко години не е плавал в морето. Така е щяло да бъде по-лесно да ти припишат «нещастния случай», след като те убият.

— Нещо не се връзва. Щом Макс Джонсън е продал танкерите си, защо корабът пак се нарича «Петромакс Арктика», а не «Южен кръст»?

— Защото според Дейвид Соулман, моят приятел адвокат, рано тази сутрин продажбата на корабите на «Петромакс» на «Южно крайбрежно корабоплаване» е била анулирана. Танкерите отново са собственост на Джонсън. И отговорността за разлива на двеста хиляди тона петрол ще бъде негова.

— Не разбирам. — Хаузър гледаше недоумяващо Мърсър.

— Кериков е осигурил парите за «Южно крайбрежно корабоплаване» и от самото начало е възнамерявал да измами Макс Джонсън. Нужни са му били танкерът и петролната платформа на Макс, но не го е искал за партньор. Има и още нещо, в което Кериков не е искал Макс да участва. Отвлякъл е дъщеря му, за да бъде сигурен, че Джонсън няма да разкрие тази част на заговора. Макс ще бъде обвинен за замърсяването на водите и няма да пророни дума за съучастничеството си — отговори Мърсър и после млъкна.

Беше му необходимо време, за да се подготви за атаката. Ако всичко вървеше по плана, командосите лесно щяха да превземат лодката за бягство и след това да я използват за прикритие, за да се качат на танкера. Хаузър бе казал, че терористите са малцина, а «тюлените» бяха най-добрите войници от специалните части в света. Както предполагаше името им, те се чувстваха удобно и на сушата, и във водата. Според Кръчфийлд превземането на кораби беше техният занаят.

От друга страна, Мърсър не беше в състояние да участва в операцията. Той бе преживял много и силите му бяха на изчерпване. Цялото тяло го болеше и му се виеше свят. Не хранеше илюзии, че ще оцелее в евентуална престрелка. Реакциите му бяха забавени, рефлексите — притъпени от изтощение. Едва след няколко секунди Мърсър усети, че Кръчфийлд го тупа по рамото.

— Съобщение от Дяволска риба — извика лейтенантът в ухото му. — Сонарът им показва, че сме на осем километра зад мишената и на около дванайсет от танкера. Както ти каза, ще бъде напечено.

— Какъв е планът ти?

— Ще се приближим до тях и ще открием огън. В същото време двама от моите хора ще скочат в лодката им.

— Ами, ако не улучите никого с първата канонада и те успеят да предупредят «Арктика» по предавателя?

Кръчфийлд се ухили. Задачата наистина му харесваше.

— По моя команда «Талахаси» ще заглуши всички радиопредавания в радиус от осемдесет километра. В продължение на няколко минути ще има доста разгневени диско джокери.

Проливът Хуан де Фука беше широк и приличаше на езеро. От двете му страни имаше гори и високи скали. В друго време и при други обстоятелства Мърсър би изпитал удоволствие от пътуването. Той мрачно стисна зъби и се вторачи във водите пред тях, надявайки се да забележи издайническата диря на лодката на терористите. Мърсър бе взел деветмилиметрови патрони от единия командос и зареди пистолета на Кериков.