Ладията на Харон

— Отец Грегор Мендел е основоположник на съвременната генетика. Правил е експерименти с грах още през XIX век.

— Така ли? Аз пък бях сигурен, че Манделброт е открил генетиката.

— Не е вярно. Беноа Манделброт е един от създателите на фракционната геометрия — обясни Дребосъка.

— Тогава кой е съставил периодичната таблица, по дяволите?

— Дмитрий Менделеев — отговори Дребосъка.

Мърсър погледна приятелите си.

— Господи, тръпки ме побиват, когато говорите така.

Следобед започнаха да пристигат редовните съботни посетители. Всички идваха там заради конните надбягвания и бяха около шейсетгодишни и нагоре, възпълнички и облечени в костюми отпреди трийсет години. Те бяха живото доказателство, че клишетата се основават на факти. Мърсър беше най-младият в бара — с около петнайсетина години, — но се чувстваше като у дома си. Между ергените съществуваше особено приятелство, излизащо извън границите на възрастта и общественото положение. Освежаващо беше да водиш разговори, които не се въртят единствено върху проблемите на събеседника.

Последното надбягване започна малко след четири следобед. Дребосъка плати на победителите и най-после си позволи питие, първото след сутрешната водка с доматен сок. Хари Уайт се наливаше с бърбън така, сякаш току-що бе избягал от събиране на въздържатели, но не се напиваше. Мърсър бе преминал на газирана вода и беше трезвен.

— Какво ще правиш довечера, Мърсър? — попита Дребосъка, докато миеше чашите.

— Ще се издокарвам в смокинг като пингвин.

— Официална вечеря?

— Ще я пропусна, но след това ще има безплатен бар.

— Безплатен бар? — завистливо възкликна Хари.

— Знаех си, че това ще те заинтригува — усмихна се Мърсър.

— Какъв е поводът? — попита Дребосъка.

— Създаването на нов мозъчен тръст на име «Групата Джонсън», финансиран от самия Макс Джонсън, собственик на «Петромакс Ойл». Групата е съставена от учени, икономисти и защитници на околната среда, които разработват практически методи за прилагане на новата енергийна политика на президента.

— И ти ли ще ставаш член на групата? — попита Хари, отваряйки втория си пакет цигари за деня.

— Не, но от няколко години познавам Макс Джонсън. Поканата за приема беше в пощенската ми кутия, когато се върнах от Аляска.

— Отново на сладки приказки с богатите и известните — подразни го Хари. — Какво толкова струва тоя Джонсън?

— Господи. — Мърсър прокара пръсти през гъстата си коса. — Той притежава «Петромакс Ойл» и контролира фонда «Джонсън», създаден от баща му, когато е основал «Петромакс». Бих казал, че струва два милиарда долара, може би дори повече.

— По дяволите. Разбери дали има неомъжена дъщеря. — Хари млъкна и промени решението си. — Не, за тези пари проучи дали има беззъба баба, която се подмокря. Не съм придирчив.

— Дано да има, че да можеш да платиш част от сметките си — подхвърли Дребосъка.

Хари му хвърли невинен поглед. Мърсър се засмя.

— Трябва да тръгвам. Вечерята е в шест, а приемът започва в осем и половина. Искам да бъда пръв на опашката за бара.

Той тръгна бавно към дома си. Денят се бе оказал по-мек от очакваното и влажността бе възпряла гневните облаци, които заплашително се задаваха от изток. Мислите за Джери и Джон Смол бяха избледнели. Мърсър съжаляваше за двамата, но те бяха загинали заради собствената си глупост. По-тъжно му беше за майката на Джон. Никой родител не можеше да понесе загубата на детето си.

Родителите на Мърсър бяха убити в Белгийско Конго по време на бунта Катанга. Тъй като беше сирак, отгледан от баба си и дядо си във Върмонт, той не бе преживял трудния период на пубертета. Желанието му да върви по стъпките на баща си и да стане минен инженер изключи всякакви мисли за тийнейджърски бунт. Не можеше да си представи какво би довело баща и син до физическа разпра. Но нещо бе накарало Джон и Джери да се скарат и последиците бяха смъртоносни. Както Маклафлин бе казал, и двамата са пили.

Точно когато превърташе ключа във вратата на къщата си, Мърсър леко наклони глава, сякаш чу глас. Той си припомни думите на Джон Смол на борда на яхтата на баща му. Мърсър му бе предложил бира, но младежът отказа, като поклати глава: «Не, благодаря. Тази година към капитан на баскетболния отбор и има голяма вероятност да спечеля стипендия заради това.»

Господи, Джон не пиеше.

Мърсър хукна към кабинета си, докосвайки парчето кимберлит. Хвърли се на стола и бързо набра номера на «Справки». Няколко минути по-късно се свърза с полицията в Хомер.

— Дан Маклафлин — гласът му беше по-бодър от сутринта, но все още звучеше уморено.

— Обажда се Филип Мърсър. Сутринта разговаряхме за Джери и Джон Смол.

— Разбира се, доктор Мърсър. — Маклафлин очевидно беше изненадан от обаждането му. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Казахте, че и двамата са били пияни, нали?

— Предварителната аутопсия показа два и нещо промила съдържание на алкохол в кръвта и на двамата. Били са се натряскали здравата.

— Джон Смол не пиеше — победоносно заяви Мърсър. Маклафлин се надяваше на по-голямо разкритие, затова разочарованието му прозвуча особено горчиво.