Ладията на Харон

Стрелецът бе заел позиция в празното пространство между две лавици и държеше Хари пред себе си като щит. Движението привлече погледа му и убиецът изстреля един куршум, който изсвистя покрай Мърсър и щеше да го улучи, ако се бе появил там, където го очакваха. Мърсър разполагаше само с част от секундата, за да реагира. Следващият куршум би компенсирал лъжливата маневра. Той се хвърли от стълбището, протягайки ръце към парапета на балкона на библиотеката, и се хвана за тежкото дъбово дърво. Инерцията на скока го залюля в дъга. Имаше чувството, че ръката му ще се откъсне от рамото. Дулото на пистолета му се насочи към пода на библиотеката. Той стреля прибързано и улучи Хари Уайт под коляното. Мощта на деветмилиметровия куршум прегъна крака на стареца, който повлече стрелеца със себе си, докато падаше на пода.

Мърсър се хвана за другите перила с дясната си ръка и отчаяно се вкопчи в тях, опитвайки се да не изпуска пистолета, и после се прехвърли. Убиецът се измъкна от стъписания Хари, без да обръща внимание на локвата кръв. Опомни се секунда преди Мърсър и вдигна оръжието си. Мърсър стреля отново. Куршумът издълба плитка бразда в плътта. Силата на изстрела го блъсна назад към перилата, заплашвайки да го запрати към твърдия мрамор долу. Със замъгленото си от болка зрение Мърсър видя, че е улучил в гърдите мъжа, който се свличаше на земята.

Тялото му падна в бара и се простря на пода в неестествена поза. Писъкът на Аги прониза въздуха като сирена. Мърсър не и обърна внимание, защото викът и означаваше страх, а не болка. Хари лежеше неподвижно на пода. Лицето му беше мъртвешки бледо. Мърсър допълзя до стария си приятел. Капките кръв, процеждащи се от рамото му, попиха в бежовия килим. Мърсър се уплаши, че е улучил Хари в здравия крак.

— Кучи син. — Хари се обърна, държейки в ръцете си разтрошените остатъци от протезата си. Пластмасата с цвета на човешка плът беше надупчена там, където бе минал куршумът. — Имаш ли представа колко струва това проклето нещо?

Облекчението накара Мърсър да се отпусне на пода и да притисне лице в мекия килим. Приливът на адреналин секна.

— Изпрати ми сметката — задъхано отговори той.

— Мърсър! — изпищя Аги.

Страхът в гласа и го разтърси като електрически ток.

Стрелецът се опитваше да стане, насочил пистолета си към нея. По крака му се стичаше тъмночервена кръв. Първият куршум на Мърсър трябва да го бе улучил там, след като бе минал през изкуствения крак на Хари. Мъжът дишаше дълбоко, опитвайки се да си възвърне въздуха, който бе изкаран от белите му дробове, когато кевларената му жилетка бе спряла втория куршум. Мърсър изкрещя и се втурна в бара. Сивите му очи пламтяха от ярост.

Убиецът се обърна по посока на звука, отмести оръжието си от Аги и се прицели в Мърсър, който не обърна внимание на пистолета, насочен към него, блъсна с всичка сила нападателя и заби раненото си рамо в гърдите му. Двамата се удариха в стената. Чашите зад бара издрънчаха. Мърсър използва малкото си предимство и заби пистолета си в корема на стрелеца, под защитната жилетка, която бе спасила живота му. Натисна силно и усети за миг съпротивата на стегнатите мускули. Преди да пробие кожата му, Мърсър обърна нагоре дулото и изстреля два куршума в гръдната кухина, разкъсвайки вътрешните органи на влажни парчета, които експлодираха в гърба на мъжа и раздробиха кръста му.

Мърсър отстъпи, залитайки, назад и остави трупа да падне на пода. Ръката му беше обляна в кръвта на наемния убиец. Когато се обърна, Аги се изправяше. Краката и трепереха. Тя се вкопчи в бара толкова силно, че кокалчетата на пръстите и побеляха. Вторачи се в трупа със смесица от страх и отвращение, а после прекоси стаята и се хвърли в обятията на Мърсър.

Той изохка, когато ръката и се плъзна по рамото му и от раната отново бликна кръв. Легна на пода и Аги се отпусна заедно с него. Ръцете и бяха увити около врата му, а очите и — приковани в трупа до тях.

— Това е, това е… — заеквайки започна тя, но не можа да довърши.

— Какво? — изпъшка Мърсър. Сърцето му биеше три пъти по-бързо от обикновено. Ръцете му едва сега започнаха да треперят от страха, който дотогава бе успял да превъзмогне.

Аги отмести поглед от мъртвеца и забеляза раната на Мърсър.

— Прострелял те е.

— Нищо ми няма. Куршумът само ме одраска. — Той внимателно махна ръката и от раненото си рамо.

— Господи — извика Хари, влизайки в бара. — На мен ми отнесоха крака, а накрая ти си с жена в прегръдките си.

Аги ахна, когато видя източника на гласа. Хари се облегна на касата на вратата между бара и библиотеката. Тялото му се държеше само на единия крак. Крачолът на панталона на другия висеше. Той държеше протезата си като пушка за почест. Мърсър не можа да не се разсмее на безумния му вид.

— Приличаш на статист от лош филм на ужасите. «Нощта на безкраките пияници».

— Да ти го начукам — изсумтя Хари. — Какво стана току-що и коя е тази, по дяволите? — Той посочи Аги с протезата си, сякаш обвинително размахваше пръст.