Ладията на Харон

— Йохан Крайгер е любимият псевдоним на Иван Кериков, а според руските власти, които все още го искат мъртъв, той има английски паспорт на името на Джон Крюгер.

— Кериков е в страната? — с дрезгав глас попита Мърсър. Връхлетяха го хиляди объркани и хаотични чувства. Във вихрушката се оформи схема и преобладаващо желание. Мърсър искаше отмъщение. Иван Кериков, авторът на «Мисия Вулкан», едва не бе станал причина за смъртта му десетина пъти, когато руснакът открадна операцията от бившето КГБ. Тогава Мърсър искаше да го убие, но Кериков не се беше приближил достатъчно. Той умело манипулираше други да вършат работата му, докато се криеше на безопасно място извън страната.

Но сега Кериков беше в Съединените щати, в родната земя на Мърсър и той си пожела още една възможност да си разчисти сметките с руснака. Стомахът му се сви от гняв.

— Искам главата му, Дик.

— По-късно ще обсъдим това. В момента трябва да разберем защо е тук.

— Мислиш, че това има нещо общо с мен и Аляска?

— След като ти му струва сто милиона долара в Хавай, убеден съм, че си замесен, а като имам предвид настроенията в страната и сред администрацията, предполагам, че всичко е свързано с Аляска.

Някой потропа на вратата и отвори без покана.

Доктор Лин Гьотчъл беше старши анализатор в съдебномедицинската лаборатория на ФБР във Вирджиния и управляваше владението си с високомерния маниер на великодушен диктатор. Вездесъщата и престилка заместваше държавническа тога. Тя седна до Мърсър, като кимна едва забележимо. Това не означаваше, че е груба и невъзпитана, но трите и докторски степени бяха изисквали жертви в живота й, а светските обноски си отидоха първи. Гьотчъл беше облечена в строг син костюм, а единствените и бижута бяха чифт обеци на клипсове с изкуствени камъчета.

Мърсър предположи, че тя не е спала, след като е получила парчето стомана от «Джени IV». Лицето и беше бледо, а торбичките под очите и тъмновиолетови. Той долови миризма на химикали, излъчваща се от кожата и.

— По-добре веднага да ти кажа, че не научих абсолютно нищо от пробата, която ми даде — призна Лин Гьотчъл, след като Хена ги представи един на друг. — Разполагахме с по-малко от двайсет и четири часа и времето не беше достатъчно за категоричен анализ, но залагам името си, че няма да стигнем далеч.

— Какво научихте дотук? — попита Хена.

— Неръждаема стомана без никакви отличителни белези. Боята, с която е написана думата «роджър», е стандартен продукт, лицензиран от двайсет компании само в Съединените щати. Невъзможно е да се проследи. Наличието на натрий и частици от водорасли на повърхността може да се обясни с потапянето на пробата в морската вода. Концентрацията на солта съвпада с тази на водите на Северния Тих океан и пролива Принц Уилям. Разгледахме я под електронен микроскоп с увеличение двеста хиляди пъти, но не видяхме нищо необичайно…

— А мястото, където е откъснат металът? — прекъсна я Мърсър.

— Откъснат е вследствие на силна експлозия. Всичко може да го е откъснало. Не мога да ви кажа нищо по-определено, Нямаше следи от химикали по краищата, нито остатъци от взривно вещество или експлозиви.

— Задънена улица — отчаяно отбеляза Мърсър.

— Да — съгласи се Гьотчъл. — Намерихме само едно нещо, което не може да бъде открито с визуален оглед. Използвахме компютърно съпоставяне и разбрахме, че фрагментът е откъснат от цилиндър с обиколка приблизително 94,75 сантиметра.

Мърсър изчисли наум и си представи цилиндър от неръждаема стомана, широк трийсет сантиметра, но този факт все още не му говореше нищо.

— Какво означава това?

— Води към другите доказателства, намерени на «Джени IV». — Гьотчъл извади папка от куфарчето си. — Докладите от аутопсиите са непълни. Трябва да поискам да отнемат лиценза на съдебния лекар в Анкъридж.

Тя разгърна по-тънкия от двата доклада — последните думи, написани за хората, загинали на «Джени IV».

— Останките от скелетите, намерени в каютата на кораба, бяха твърде оскъдни и не разбрахме много. Степента на овъгляване на фрагментите от кости показва пожар с температура осемстотин градуса, възпламенил материали, характерни за лодки — дърво, пластмаса и гориво. Нямаше достатъчно данни за анализ на ДНК. Трябва да направим идентификация по зъбите.

— А трупът, намерен на палубата?

— Причината за смъртта е травма от силно изгаряне. Пламъците са унищожили четирийсет процента от тялото, Белите дробове са толкова обгорени, че дори да бе оцелял от пожара, е щял да умре след няколко часа — Гьотчъл раздаде няколко ужасяващи снимки. Трупът беше неузнаваем — обгорени ръце с обелена кожа, овъглени остатъци от крака и невероятно обезобразено лице. Нямаше клепачи, уши и нос, а устните бяха изгорели и разкриваха криви, жълти зъби.

— Какво е това? — попита Хена и показа една от фотографиите.

Гьотчъл се вторачи в изображението.

— Не беше надписана в доклада на съдебния лекар, но прилича на снимка на клетъчна биопсия. Смятам, че са подкожни мастни клетки.