Ладията на Харон

— Да. Вместо да опитаме отново, реших да го примамя в Аляска и да го изпратя за зелен хайвер. По-късно може да се погрижим за него. За да се уверим, че ще дойде, трябва да се върнем в Хомер. Зареди с гориво колата. Ще се срещнем във фоайето. — Кериков погледна часовника си и добави: — В десет.

— Да бъдем ли въоръжени? — Дори Алам изпитваше известно уважение към американската полиция и пътуваше с любимата си полуавтоматична пушка «СПАС — 12» само когато се налагаше.

— Да. Ще вземем моите хора. — Кериков се нуждаеше от по-стабилните ръце на двамата си германски телохранители освен от арабите убийци на Алам. Бившите агенти на ЩАЗИ бяха объркали разпита на рибаря и сина му, но инак бяха добре обучени и дисциплинирани, а задачата довечера изискваше професионализма им. Той прекъсна връзката и веднага набра друг номер.

— В момента не мога да говоря. Все още товарим — лаконично отговори гласът и после човекът затвори.

Кериков се вторачи за миг в телефона, но тъй като се бе обадил, за да разбере какво е положението, остана доволен. После набра друг номер, без да го е грижа за часовата разлика, нито че ще събуди мъжа от отсрещния край на линията.

— Ало — чу се сънен глас след няколко позвънявания.

— Отново се провали. Мърсър е жив.

— Не е възможно. Изпратих най-добрия си човек. Никога не ме е разочаровал.

— Една от старите ми свръзки във Вашингтон току-що ми се обади от улицата на Мърсър. Каза, че видял Мърсър да разговаря със самия Ричард Хена.

— Участваше ли и някой друг?

— Какво значение има? Мърсър е жив, а ти ме разочарова за втори път. Некадърността ти е нетърпима.

— Утре ще бъде мъртъв, дори ако трябва аз да го убия.

— Не ставай глупав — изкрещя Кериков. — Сега го пазят агенти на ФБР. Единственият начин да му попречим е да го примамим в Аляска, където аз лично ще се погрижа за него. Имам стари сметки за уреждане.

— Какво искаш да направя?

— Засега нищо. Всичко уредено ли е с Руфти?

— Вечерта говорих с него. Каза, че Халид Ал-Худари се държи подозрително, но ме увери, че е готов да действа, преди Худари да осъзнае колко реална е заплахата за кралското семейство.

— Оръжията?

— Натоварени са на борда на «Петромакс Арабия», който е хвърлил котва в Абу Даби за непредвидена проверка на поддръжката, както ти планира. — Гласът на човека ставаше все по-уверен. — «Арктика» трябва да тръгне от Валдиз след два часа, затова всичко върви по план. Въпреки че Мърсър е жив, няма начин да спре нещата, които сме задействали. Не се тревожи, Иван, след два дни последният вътрешен източник на петрол в Америка ще бъде недостъпен, цената на петрола ще стане двойна и картата на Близкия изток ще бъде преначертана. И този път никой няма да може да направи нищо, за да промени нещата. И тримата ще получим каквото искаме — ти парите си, аз печалбата си, а Руфти — страната си.

— Ще го повярвам, когато стане. Високомерието е проваляло и по-велики хора от теб — упрекна го Кериков, а после гласът му стана загрижен. — Безпокоя се за Руфти. Не вярвам, че дебелото копеле има куража или ума да изпълни неговата част от операцията. Ако се провали, всичко ще бъде разкрито.

— Имаш ли достатъчно време да отстраниш Худари? — попита партньорът на руснака.

— Не. И това ме тревожи. Изместих крайния срок с цял ден, затова не можем да се занимаваме с него. Опасявам се, че Руфти ще трябва да действа сам, докато приключим. — Кериков потискаше гнева си. В добрите стари времена той би изпратил наемник да убие Худари и да премахне този проблем, но вече нямаше такава власт.

— Познавам Руфти по-отдавна от теб. И аз бях смутен от слабостта му към яденето и мислех, че това е признак и на душевна слабост. Худари може и да се окаже труден противник, но Руфти е достатъчно алчен и хитър, за да се отърве от него. И няма да му пука какво ще му струва това, нито кой ще застане на пътя му. Руфти няма абсолютно никакви морални задръжки. Познаваш лакея му Абу Алам. Господи, Руфти е два пъти по-извратен от онзи психопат и десет пъти по-опасен. Както и да е, утре отново ще говоря с Руфти. Ще се погрижа да разбере за безпокойството ти.

— Да не би да знае, че ти и аз работим заедно? — едва не изкрещя Кериков. Лицето му стана тъмночервено от паника.

— Не — побърза да го успокои другият мъж. — Руфти ще реши, че притесненията са мои. Не се тревожи, Иван. Той няма представа за сделката ни.

— Внимавай да не объркаш нещата, защото Господ ми е свидетел, смъртта ще ти се види избавление от онова, което ще ти направя. — Кериков гневно затвори телефона. Пренебрежителното отношение на партньора му заплашваше да му причини сърдечен пристъп.

И по-рано беше стигал съвсем близо до целта си, но му я бяха отнемали под носа от вероломна алчност и заради действията на Филип Мърсър.

Кериков отново запали цигара, за да успокои опънатите си до краен предел нерви. Разполагаше само с няколко минути до срещата с Алам и неговите двама главорези, за да потеглят към Хомер. След като оставеше фалшивата следа за Мърсър, той отново щеше да се съсредоточи върху всички аспекти на «Ладията на Харон».