Ладията на Харон

Преди четирийсет и осем часа всичко беше лесно и просто. Животът и течеше без произшествия. Събитията следваха едно подир друго и тя не се замисляше. Частно училище, колеж и университет. И оттам в област, която обичаше толкова страстно, че съвсем не приличаше на работа. Преди десет месеца в живота и се бе появил Ян Верховен и макар да не и бе направил официално предложение, въпросът, че ще оженят, беше предрешен. Тя взимаше решения лесно, без да разсъждава за последиците. Точно месец преди трийсет и втория си рожден ден тя беше пред прага на живот, за какъвто мечтаеше — кариера, кауза и сродна душа. Но изведнъж всичко се промени. Изборът стана по-труден, защото решението щеше завинаги да промени живота й.

Отговорността плашеше Аги Джонсън повече, отколкото искаше да признае.

Всичко се обърка, когато Филип Мърсър дойде на приема на баща и. Смокингът подчертаваше стройното му, атлетично тяло, косата му беше буйна и гъста, очите дяволски прелъстителни, а усмивката — предизвикателство, на което никоя жена не можеше да устои.

Аги стана от дивана, прекоси всекидневната и излезе на балкона. Апартаментът и гледаше към канала и надвисналият над тъмните води балкон беше едно от любимите и места. На отсрещната страна на водния път непрекъснато се мяркаха хора, тичащи за здраве. Тя стоя там, докато следобедната влажност я накара да се почувства неудобно в собствената си кожа и тениската и залепна за тялото. Аги се върна в стаята с климатик и затвори вратата.

Апартаментът бе обзаведен с някои от изхвърлените мебели на баща и, безценно дърво и картини с маслени бои, които тя нито харесваше, нито оценяваше, но ги пазеше, за да не го дразни. Обожаваше единствено старото кресло. Купила го бе от магазин за вещи втора употреба, когато беше в колежа. Аги се грижеше за него като за предан домашен любимец. През годините креслото беше ремонтирано толкова много пъти, че бе останало малко от оригинала. Но за нея си оставаше същото кресло, в което потъваше през онези безгрижни дни в Уестминстър. И сега се отпусна с благодарност в прегръдката му. В момента отчаяно се нуждаеше да се сгуши в него.

Аги знаеше, че Мърсър е в списъка на гостите на приема. Баща и я бе закачал на тази тема, откакто бе изпратил поканите. Тя се надяваше, че Мърсър няма да се появи, като в същото време се молеше да дойде. Когато не се получи отговор, Аги изпита странна смесица от облекчение и разочарование. И после той влезе в трапезарията и момичешкото и увлечение се завърна с такава сила, че тя отново се почувства неопитна студентка, каквато беше, когато го видя за пръв път. Безгрижният и живот изведнъж се усложни повече, отколкото можеше да си представи. В съзнанието и се въртяха нови мисли, нови идеи и нови възможности за избор, затова беше объркана и се държа грубо с него, когато най-после се запознаха.

Аги не знаеше защо отиде в дома му миналата вечер, но съзнателно или не, облече най-съблазнителното си бельо. От мига, в който влезе в къщата му, тя не помисли за Ян. Чувствата и към Мърсър бяха безспорни и това я измъчваше. Не и се бе случвало да изпита подобен прилив на емоции, дори когато за пръв път видя Ян.

— По дяволите! — изруга Аги и скочи от креслото.

Потърси цигарите си, намери ги на отрупания кухненски плот и запали, за да се успокои.

Не трябваше да ходи при Мърсър, но досущ пристрастен наркоман, не можа да си го откаже. Аги беше влюбена в Ян и щеше да стане негова съпруга. Това искаше. Той представляваше всичко, което тя уважаваше на света. Защо да го зарязва заради мъж, когото намираше за достоен за порицание?

Аги мисли по този въпрос, докато изпуши три цигари, но не можа да намери отговор. Не знаеше какво означава това за живота й. Винаги ли щеше да бъде невярна и да се впуска в случайни връзки всеки път, когато някой привлечеше погледа й? Или Мърсър беше различен от другите, голямата любов на живота й? Дотогава Аги не се съмняваше в себе си. Но имаше и друг, несъмнено по-важен въпрос, който не и даваше покой. Всеки път, когато се замислеше за това, страхът от отговора я караше да си го избие от главата.

Защо баща и бе изпратил Бърт Манинг да убие Мърсър предишната вечер?

Манинг работеше за баща и отдавна. Аги го познаваше от последната си година в колежа. Нападението в дома на Мърсър беше най-страшното преживяване в живота й, но когато видя Бърт мъртъв на пода, не издържа и избяга, колкото можа по-бързо. Тогава разбра защо баща и бе казал да не се среща с Мърсър. Той знаеше, че Бърт ще бъде в къщата му, за да го убие.

Очите и се напълниха със сълзи, които закапаха по гърдите и. Аги бе плакала цяла нощ и когато протегна ръка, за да извади хартиена кърпа от кутията, заровена сред разхвърляните на плота неща, разбра, че може би никога няма да се освободи от чувствата си. Хлипането и се превърна ридания, които разтърсиха тялото и. Аги се свлече на плочките на пода и се притисна до бюфета.