Ладията на Харон

Водата потече за миг по наклонения път, после започна да замръзва и забави движението си. Тримата забързаха към джипа. Шофьорът седна зад волана и включи на скорост. Двамата му спътници измърмориха нещо за времето и изтръскаха връхните си дрехи, но на младежките им лица бе изписано детинско напрежение на очакване. Бяха сторили пакост и се бяха измъкнали безнаказано. За тях всичко беше игра.

Шофьорът, който беше петнайсет години по-голям и много по-умен, знаеше какъв е залогът. Той разбираше напълно какво бяха сторили и искаше да го правят по-често.

Брок Холт стигна до най-високата точка на прохода и смени скоростите. През последните шест години бе минавал често по този маршрут и знаеше, че не е необходимо да превключва още два километра, докато пътят започнеше да се спуска в пролома. Бурята се бе усилила, откакто бе тръгнал от Валдиз, но все още не беше достатъчно силна, за да го обезпокои. Той хвана волана с едната си ръка и извади дъвка от пакетчето, което бе сложил на поставката между седалките. Брадатите му челюсти подскачаха ритмично, докато дъвчеше и мънкаше думите на песента, разнасяща се от стереоуредбата. Дигиталният часовник на таблото показа, че може би ще пристигне в Анкъридж навреме, за да види края на любимия си сериал на малкия черно-бял телевизор в кабинета на Ханк Келсо. Наклонът започна. Брок смени скоростите. Воланът беше като живо същество, което се въртеше и извиваше в ръцете му, докато той изкарваше цистерната от прохода Томпсън. Пътят стана по-стръмен и Брок намали скоростта, предпазливо управлявайки камиона. Когато предните колела стигнаха до невидимия лед, той караше бавно и успя да овладее лекото занасяне, но заледената площ беше много по-голяма, отколкото очакваше.

Камионът започна да се плъзга по шосето. Брок усети, че колелата се въртят свободно по хлъзгавата повърхност, но нямаше друг избор, освен да вземе завоя, който се задаваше застрашително бързо срещу него. Натисна леко спирачките и превключи на още по-ниска предавка. Камионът реагира и Брок осъзна, че сърцето му се е качило в гърлото. За част от секундата едва не изпусна управлението, но овладя превозното средство.

И в същия миг видя жълтия рейнджроувър, който излезе от отбивката и се насочи право към него.

Брок инстинктивно удари спирачки. Докато псуваше като обезумял другото превозно средство, усети, че цистерната отново се плъзга неконтролируемо върху пътя. Огромният камион и движението му напред бяха сила, която шофьорът не можа да надделее. Цистерната започна да се врязва в кабината. Ремаркето тласкаше камиона извън пътя. Рейнджроувърът изчезна толкова бързо, колкото се бе появил. Но за Брок Холт беше късно.

Кабината вече беше перпендикулярно на ремаркето и се носеше по заледената магистрала, хваната в примката на гравитацията. Колелата се хлъзгаха, без да могат да намерят твърда основа. Предпазният парапет, разделящ шосето от смъртоносното падане в реката, представляваше тънка ивица стомана, нищожна и миниатюрна в сравнение с тежестта на камиона. Брок се опита да овладее волана и отново успя да премести кабината отпред, но ремаркето с двайсет и осемте си тона бензин го тласкаше неумолимо. Предната броня докосна заоблената страна на цистерната.

В последно отчаяно усилие Брок Холт настъпи педала на газта, надявайки се да отмести назад ремаркето. Рискованата му маневра почти бе възнаградена с успех. Предните колела излязоха от заледения участък и започнаха да се съпротивляват на притегателната сила на ремаркето. Ако до завоя имаше още трийсетина метра, Брок щеше да успее. Задната част на кабината се удари първа в предпазния парапет. Металът се огъна толкова много, че когато след миг се блъсна и ремаркето, се откъсна.

Камионът излезе от пътя, скърцайки пронизително, и се преобърна веднъж. Покривът на кабината се удари в скала и ремаркето се разтвори като разцъфнало горско цвете. Цистерната се преобърна отново, разпръсквайки бензин в кръг с диаметър дванайсет метра, който се изля върху тъмния скалист бряг и в реката. Преобръщането спря, когато двете половини на камиона се врязаха една в друга, и цялата маса с тегло четирийсет и четири тона се плъзна към мастиленочерните води, издълбавайки огромна бразда в земята.

Двамата пътници в роувъра посегнаха към вратите, но шофьорът им заповяда да спрат с рязка команда. Той включи на скорост и бавно излезе на заден ход от отбивката, докато и четирите колела стъпиха здраво на магистралата «Ричардсън», и после внимателно подкара напред.

— Плоското шише — нареди шофьорът и изключи двигателя.

Пътникът на задната седалка извади сребристо плоско шише от анорака си, внимателно изля няколко унции от силно миризливото му съдържание във всяка от тубите, разклати ги и сетне отново го прибра в джоба си.

— Не забравяйте сценария — предупреди ги шофьорът. — Току-що сме видели ужасна катастрофа и сме първите хора на местопроизшествието. Погрижете се стъпките ви в снега да покажат припряността ни да помогнем на шофьора на цистерната. А сега, да тръгваме.