Ладията на Харон

Те се отдалечиха от рейнджроувъра, леко тътрейки крака, сякаш бяха шокирани, и после започнаха да тичат по пътя към разбития предпазен парапет. Първите вълни на гадене от бензиновите изпарения ги задавиха, когато бяха все още на петдесет метра от пропастта. Ръбът изглеждаше така, сякаш бе разсечен от гигантска брадва. Скалите, камъните и растителността бяха изтръгнати от преобърналия се камион.

Цистерната лежеше в бързата река като грамаден бръмбар, обърнат по гръб. Ремаркето приличаше на лъскава раковина, а изкривените колела, въртящи се на огънатите си оси, потрепваха като крайници. На лъчите на мощните фенерчета, които тримата носеха, водата около катастрофиралия камион бе обагрена във всички цветове на дъгата от бензина, изтичащ от огромната цистерна. Те не виждаха каква е съдбата на шофьора, защото в кабината цареше непрогледен мрак.

— Проверете дали е мъртъв — каза водачът, имайки предвид, че ако по чудо е оцелял, шофьорът трябва да бъде убит, а не спасен. — Аз ще отида да повикам полицията.

Той тръгна обратно към джипа, насочвайки лъча на фенерчето си върху емблемата на предната врата. Отпечатъкът изобразяваше подробна карта на света. Континентите и бреговите ивици бяха очертани почти безупречно, но земното кълбо бе разрязано на парчета и обелено като кора на портокал. Картината беше обсебваща, показваше уважение към планетата и демонстрираше загриженост за бъдещето й. Отдолу с големи черни букви пишеше ПАПС. Той набра 911. Връзката с полицията на Валдиз се осъществи след миг.

— Ало, казвам се доктор Ян Верховен. Току-що станах свидетел на катастрофа на магистрала «Ричардсън».

Ченгетата пристигнаха след час с две патрулни коли. Дойде и линейка. Верховен бе уверил властите, че не е необходимо да бързат, защото няма оцелели. Няколко минути след полицията на отбивката спряха четири микробуса със сателитни чинии, всеки с надпис на телевизионна станция. Верховен ги видя и се усмихна сдържано. Идеално. Медиите подслушваха полицейските радиостанции, както вече му беше известно.

Ченгетата бяха изчерпателни с въпросите си, имайки предвид световната слава на ПАПС. Двама от тях дори си направиха труда да проследят следите от гумите на рейндж роувъра от магистралата до мястото, където бе спрял, и огледаха стъпките в снега. Те изглеждаха доволни от обяснението на Верховен, който заяви, че са отивали във Валдиз, когато са видели, че цистерната става неуправляема.

Шефът на полицейския екип, едър мъж със зачервен нос, може би не от студа, нареди на един от хората на Верховен да отвори шестте туби в задното отделение на джипа. Помириса ги, за да се увери, че превозното средство на ПАПС си носи резервно гориво, безоловен бензин с етанол, който не се продаваше на пазара от времето на петролната криза през седемдесетте години на XX век. Няколкото унции от сместа, излети от плоското шише, излъчваха достатъчно силна миризма, за да го убедят, че тубите са били пълни с това гориво.

Предпазливият и внимателен подход към детайлите беше начинът на Верховен да се погрижи ПАПС, макар и под постоянно подозрение, рядко да бъдат разобличавани като виновници за саботажите си.

Веднага щом полицаите приключиха с разпита, той изпрати двамата си спътници обратно в роувъра и отиде да се срещне с репортерите, които се бяха наредили като хор, очакващ диригента си.

— Гледката беше ужасна и ми е много трудно да говоря, затова нямам подготвено изявление, но съм убеден, че имате въпроси. — Лекият му акцент и завладяващият глас мигновено предизвикваха доверие. Сините му очи бяха пленителни на яркия блясък на прожекторите на камерите.

— Като се има предвид, че последната мишена на ПАПС е «Петромакс Ойл», не смятате ли за своеобразна ирония вие да сте първият човек, видял злополуката? — попита местна журналистка.

— Ирония? По-скоро е трагедия, че всички трябва да видят какво се случи тази вечер. — Ян Верховен я отпрати безцеремонно и сетне посочи водещ на обзорно предаване на Си Ен Ен, който представяше ПАПС в благоприятна светлина през седмиците, откакто корабът им «Надежда» бе влязъл в пролива Принц Уилям.

— Докторе, каква е личната ви реакция към случилото се тази вечер и каква е реакцията на вашата организация?

Както очакваше Верховен, репортерът на Си Ен Ен му предостави възможността, от която се нуждаеше, за да защити каузата си.