Ладията на Харон

— Разбира се. Една секунда. — Гибсън остави телефона и след минута отново се обади. — Ъгълът е малък, но мисля, че е «Южна Арабия».

— Благодаря, Джим. Забелязах го вчера и се запитах какъв е.

— Вчера ли? Онова корито е тук от две седмици.

— Знаеш ли нещо за него? — Интересът на Халид се изостри.

— Съжалявам. Аз само откривам петрола. Не го транспортирам.

— Е, благодаря. Хайде да се видим, след като се върна от Лондон.

— Изненадан съм, че все още не си там.

— Работата на бюрократа не свършва, колкото и да е високопоставен. — Халид затвори, преди Гибсън да го попита защо се бави за първата си среща на страните от ОПЕК като официален представител на ОАЕ.

Компютърът му беше включен и Худари прегледа многобройните менюта, за да намери информацията, която търсеше — азбучния списък на танкерите, плаващи редовно във водите на Персийския залив. Прочете го, но не видя «Южна Арабия». Тъкмо се приготви да се обади на пристанищните власти, когато по интеркома прозвуча мелодичният глас на Сири.

— Господин министър, Тревър Джеймс-Прайс на първа линия.

— Благодаря, Сири — отговори Худари и се усмихна, спомняйки си времето, което бе прекарал заедно с Тревър в Кеймбридж.

Докато учеха в университета, Тревър единствен от приятелите на Халид не гледаше на живота като на поредица от препятствия, които трябва да бъдат преодолявани. За него всеки ден беше безценна придобивка, която заслужаваше да бъде оползотворена максимално, и всяка секунда на всеки час — използвана до пълния и потенциал. Независимо дали учеше за изпит, или се отпускаше в някой бар с чаша бира и красиво момиче до него, Тревър умееше да извлича максималното от всеки миг. Веднъж той обясни, че според теорията на вероятностите човешкият живот е почти невероятен, неизброимите случайни събития, станали от сътворението на вселената, позволяват на един да съществува, но отричат това право на други. Тревър обобщи мисълта си, като заяви, че шансът да се родим понякога е безкрайност на едно. Тогава защо да не се възползваме максимално от живота? Той завърши с отличие философия и класическа литература и се дипломира с едни от най-високите оценки в дългата история на Кеймбридж.

Публикува първото си философско произведение, когато беше едва на двайсет и четири години, а на трийсет стана любимец на европейския интелектуален елит. На трийсет и пет вече беше заклет алкохолик, който от години не бе виждал бившата си съпруга и трите си деца. Тревър си изкарваше прехраната като журналист на свободна практика и в момента работеше върху експозе за картела ОПЕК. Халид бе помолил Джеймс-Прайс да наблюдава Хасан бен Руфти по време на престоя му в Лондон.

— Тревър, как са нещата във влажната стара Англия?

— Не знам кое е по-влажно — времето или бикините на момичетата.

— Чух, че в Блайти отдавна не е валяло.

— Позволи ми да пофантазирам, стари приятелю. Господи, колко мразя взискателните работодатели — театрално изстена Тревър.

— Как върви срещата?

— Предварителните разговори приключиха и всички дребни функционери се разтичаха да се погрижат да не останат на социални помощи. Както ти е известно, шефовете на ОПЕК се срещат утре. Смущенията по линията ме навеждат на мисълта, че обаждането не е оттук. Прав ли съм?

— Все още съм в Абу Даби. Някой друг отсъства ли?

— Само ти и Хуан де ла Бруил от Венецуела. Всички други петролни магнати са тук, включително дебелият ти приятел.

— Руфти не ми е приятел — напомни му Халид. — Е, какво прави той?

— Подробен доклад ли искаш, или само най-важното?

— Накратко. Имам страхотно много работа, преди да напусна Залива.

— Значи миропомазаният ще дойде при нас? — подразни го Тревър.

— Както би казал американецът, който ти беше съквартирант през втората ти година, мир вам.

— Колко трогателно.

— Да, ще дойда, Тревър. Нещата тук не вървят много добре. Всъщност може да се каже, че вятърът около нашата къщичка от карти се усили.

— Заклещени сте между Сцила и Харибда, а?

— Може и така да се каже, макар да нямам представа какво точно означава това.

— Класическа древногръцка митология. В свободен превод означава между чука и наковалнята.

— Точно така.

— После ще говорим по този въпрос. — Тревър долови нюанса в гласа на приятеля си и разумно реши да зареже темата. — Руфти се държи много приятелски със занаятчийките и дори с две от слугините.

Под «занаятчийките» Джеймс-Прайс имаше предвид представителите на «Седемте сестри», седемте най-големи петролни компании, а «слугините» бяха служителите на по-малките петролни фирми.

— С кои по-точно?

— Със самия Макс Джонсън. Двамата са неразделни, откакто Джонсън пристигна тази сутрин.

— Носят ли се някакви слухове около тях?

— Последното, което чух, е, че Руфти иска пари от «Петромакс», за да копае петролни кладенци в Ажман. Изглежда, говорят за светкавична операция — да източат колкото петрол могат и после да се преместят на друго място. Като се имат предвид намеренията на янките да прекратят вноса на петрол, това е единственото, което могат да направят.