Ладията на Харон

Худари приключи с разказа си и се облегна назад на стола, като отпусна едната си ръка на облегалката от орехово дърво, надявайки се да прикрие безпокойството си. Принцът отново напълни чашите им с турско кафе. Ръцете му леко трепереха. Гласът му беше немощен като тялото, но не намали силата на думите му.

— Всеки световен лидер след Мохамед, пророка на Аллах, е бил изправян пред пряка конфронтация с властта си. Може да се каже, че това са рисковете на професията. — Той говореше в стил, повече подхождащ за началото на XX век, правилно и официално. — Дошъл си при мен с любовта на син в сърцето си и моите интереси в съзнанието си и ми разказваш за поредния опит да ми отнемат властта. Но си превишил правата си. Ти не си полицай, а министър на петрола, отговарящ за безопасността на нашия най-ценен природен ресурс. Не трябваше да го правиш. Навлизането във въздушното пространство на Ажман без разрешение е много сериозно провинение. Мисля, че не съзнаваш в какво положение би ме поставил, ако те бяха заловили. Знаеш, че влиянието ми върху Върховния федерален съвет е изключително слабо. Нахлуването ти можеше да ми нанесе силен удар.

Халид се опита да го прекъсне, но принцът вдигна предупредително кокалестата си ръка.

— Да, мислиш, че имаш основания. Доказателствата, които си събрал срещу Руфти, свидетелстват за покушение върху живота ми. Но ние не можем да се принизим до неговото ниво и да нарушаваме законите на нашите суверенни съседи. По-късно ще се занимая със съучастието на полковник Бигълоу. Той е достатъчно възрастен и умен, за да знае, че не трябва да придружава някой по-млад човек на подобна мисия.

Халид трябваше да каже нещо в защита на наставника си.

— Полковник Бигълоу не е отговорен за станалото. Нямам право да му издавам преки заповеди, но той се съгласи да дойде с мен по моя лична молба.

Принцът се усмихна за пръв път.

— Познавам Бигълоу. Той доброволно е взел решение да дойде с теб, след като е чул какво си намислил, но лоялността ти към него е похвална. Чуй ме, Халид, съзнавам, че си го направил заради мен. Но трябва да разбереш, че залогът е по-голям, отколкото мислиш. Хасан бен Руфти е най-новото превъплъщение на стара заплаха, която датира от времето, когато човечеството е решило, че се нуждае от водачи. Винаги има някой, готов да постави под съмнение и евентуално да се опита да заграби онова, което не му принадлежи по право. Руфти може да е потенциално опасен, като се има предвид подбрания от него момент, но не представлява заплаха, пред каквато не съм се изправял. Знам за намеренията му от няколко месеца, почти от година, откакто през зимата ходи в Истанбул. Не мога обаче да пристъпя към действие, докато той не го стори. Постът ми ме задължава да запазя отбранителна позиция. Не мога да разреша атака, без да си навлека гнева на другите членове на Върховния съвет.

— Нищо ли няма да направиш?

— Ако заповядам да го арестуват, шейхът на Ажман незабавно ще ме заклейми, и се опасявам, че ще получи подкрепата на Дубай и другите емирства. Подобна коалиция би била достатъчно силна, за да ме изхвърли от поста председател на Съвета. В момента сме изправени пред криза не само вътре в ОАЕ, но и в целия Персийски залив, а повечето хора не съзнават това. В продължение на петдесет години имахме властта да възпираме Запада, като прекратяваме доставките си на петрол. Ембаргото през седемдесетте години на XX век беше само напомняне, че не трябва да пренебрегват страните от Залива. Президентът на Съединените щати ни отне единствения коз, който се страхуваше, че ще използваме отново. Когато Америка престане да внася петрол и премине на алтернативно гориво, Европа и Азия ще я последват. И тогава какво ще стане с нас? Ще заприличаме на производители на седла след изобретяването на автомобила. Петролът ще се превърне в антикварна рядкост, използвана само от шепа твърдоглави консерватори. Единствената причина за съществуването на ОАЕ като нация е, че притежаваме едни от най-големите петролни залежи в света. Когато това изгуби значение и петролът бъде изместен от други горива, нашата страна и регионът ще рухнат. Мислиш ли, че ако Кувейт нямаше петрол, президентът Буш щеше да изпрати петстотин хиляди души да го бранят?

Халид мълчеше, докато осмисляше чутото. Той осъзна, че въпреки напредналата си възраст принцът все още разбира накъде върви светът. Но Худари изпитваше съмнения към американците.

— Смяташ ли, че могат да живеят без петрол?

— Научих се да не подценявам Съединените щати. Те обикалят смело света като дете, което пипа всичко, което види. Също като дете обаче, те притежават решителност, която излиза извън границите на разумното разбиране. Американците са умни и щом твърдят, че ще намерят алтернативен източник на енергия, вярвай, че ще го сторят.

— Тогава какво искаш да направя с Руфти? — попита Халид, връщайки се на първоначалната тема.