Ладията на Харон

Няколко сантиметра бяха спасили живота на капитана. Когато се хвърли от перилата на мостика предишната нощ, той загуби ориентация в критичния момент и се удари в твърдия парапет на долното ниво. Макар че почувства силна болка, Хаузър запази присъствие на духа и преди да падне още двайсет метра надолу, на главната палуба, се вкопчи в перилата. Държа се там, докато нормализира дишането си.

Знаеше, че Ригс ще изпрати някого, за да провери дали е мъртъв. Трябваше да намери скривалище. Премръзнал, вцепенен и измъчван от болка, Лайл се качи в едната от трите спасителни лодки, окачена на кърмата. Другите две, сложени на левия и на десния борд, се виждаха от мостика и не предоставяха възможност за избор. Замисли се дали да не спусне лодката във водата и да избяга, но в крайна сметка той беше капитанът на «Петромакс Арктика» и не можеше да изостави кораба и екипажа.

Въпреки страха си Хаузър успя да хапне малко от резервните запаси в спасителната лодка. Нахлузи един от жълтите неопренови костюми, за да запази телесната си топлина, и дори успя да поспи няколко часа. Когато най-после се зазори, Лайл се почувства отпочинал и готов да осъществи плана, който бе измислил през нощта.

Хаузър бе прекарал само няколко часа на борда на «Петромакс Арктика», преди корабът да бъде похитен, но целият си живот бе прекарал на плавателни съдове, особено танкери, и лесно се ориентира в многобройните тесни пространства и коридори, вместени под палубите. Това му позволи да разгледа танкера, без да бъде забелязан. Можеше да наблюдава пазачите и членовете на екипажа, докато пълзеше покрай тръбите за отоплението.

Сутринта Хаузър стигна до машинното отделение и видя, че Патрони и помощникът му извършват определената по план проверка под зловещия, гневен поглед на единия терорист. Надеждите му да повреди танкера бяха попарени. Не можеше да направи нищо, докато в машинното отделение имаше хора. Но докато се готвеше да се върне в спасителната лодка, пазачът придружи инженерите до асансьора.

Поради сложността на гората от тръби, влизащи и излизащи от двигателя, люковете за инспекция бяха разположени на лесно достъпни места. През единия се стигаше до главния резервоар за гориво, захранващ цилиндрите с нечетни номера. Металните стружки, които Хаузър намери на пода на работилницата до машинното отделение, бяха идеални за намеренията му. Той пусна няколко шепи в дизеловото гориво и изчака да запушат мотора. Танкерът нямаше да бъде забавен за дълго, защото Хаузър не беше му нанесъл голяма повреда, нито пък искаше да го извади от строя напълно, страхувайки се от опасностите, когато стане неуправляем. Но въпреки това се надяваше да спечели няколко минути насаме с някой член на екипажа по време на суматохата. Появата на главния инженер в асансьора беше истинска божия благословия.

— Нямаме много време — каза Лайл на все още стъписания Патрони. — Те ще се запитат защо се бавиш, затова разкажи ми набързо какво е положението.

— Терористи превзеха кораба. Ригс работи с тях.

— Знам — прекъсна го Хаузър. — Как са танкерът и екипажът?

— Онова, което си пуснал в системата, е задръстило петия цилиндър. Компютърът изключи двигателя. Ще отстраним повредата за един-два часа. Но ще можем да използваме само петдесет процента от мощността, за да не съсипем останалата част на мотора. Ригс ми каза, че корабът трябва да стигне до Сан Франциско.

— Сан Франциско? Защо?

— Не обясни, но даде ясно да се разбере, че отиваме там.

— Как е екипажът?

— Добре. Държат ни в главната трапезария, когато не сме дежурни. Дават ни храна само веднъж дневно и трябва да спим на пода или на столовете, но можеше да е много по-лошо. Отправиха няколко заплахи. Двама души са мъртви. Единият е Лари Уокър, кормчията, когото улучи куршумът, предназначен за теб.

— А останалата част на кораба? Знам, че мостикът е разрушен от изстрелите.

— Да. Радарната система е извън строя. Няма да мога да я поправя. И сензорите за налягането в резервоарите са повредени. Трябва незабавно да бъдат включени. Ще взема резервни части от други системи, за да ги оправя. Щурвалът и контролните уреди работят нормално, но промените в скоростта на танкера трябва да се извършват ръчно в машинното отделение.

— Не контролират тягата, но са оставили машинното отделение на автоматичен контрол? — Хаузър се стъписа от нехайството на нападателите. Автоматичната система контролираше двигателя, когато инженерите не дежуряха. При нормални обстоятелства танкерът се оставяше на автоматично управление само нощем и в спокойно море.

— Аз не издавам заповедите, само ги изпълнявам.

— Питам се защо контролът върху резервоарите е важен за тях. Не би трябвало да е от първостепенно значение, по-същественото е възвръщането на контрола върху тягата. — Въпросите на Хаузър бяха риторични. Нито той, нито Патрони можеха да отгатнат мотивите на похитителите. — Знаеш ли нещо за терористите?

— Само, че водачът им са казва Волф, но и той приема заповеди от Ригс.

— Какво мислиш за всичко това? Плавал си с Ригс.