Ладията на Харон

— Не разбирам какво биха направили — все още необезпокоен, отбеляза Линдстрьом. — Щом са докарали двеста и трийсет тона течен азот, явно са планирали нещо много по-мащабно, отколкото да откраднат резервни части от склад.

— Каква е твоята преценка? — Мърсър отново се опита да привлече вниманието му, като се надяваше, че директорът на оперативния център ще приеме по-сериозно предупреждението му.

— Тук, в пристанището, сме в безопасност. Заливът Прудо също е изолиран и не представлява логичен избор.

— И какво остава?

— Не много. Петролопроводът е твърде солиден за онова, което предполагаш. «Алиеска» може и да е първостепенна мишена за терористични актове, и аз не изключвам тази вероятност, преди да отшуми кризата около резервата, но в използването на течен азот няма логика.

Мърсър се обърна към Колинс, надявайки се, че поне него е успял да заинтригува.

— Защо казваш, че пристанището е безопасно? Аз влязох безпроблемно.

— Ти все още си в списъка на гостите. Всички останали са отпращани. Временно спряхме дори редовните туристически посещения с автобуси. Освен по служебен път, няма друг начин да се влезе в пристанището. Оградите, активните и пасивните детектори и патрулите не позволяват на никого да се приближи на по-малко от километър от важните зони.

— Ти си се съсредоточил върху въпроса защо някой би внасял контрабандно течен азот в Аляска, Мърсър, но запитвал ли си се кой? — Макар че не вярваше в заплахата, Линдстрьом признаваше вероятността от терористичен акт.

— Знам кой — отвърна Мърсър.

— ПАПС? — попита Майк Колинс.

— Не. Те може и да си падат по подобни операции, но това не е по силите им.

— ПАПС? — повтори Анди, който не позна веднага името. — Чакайте малко. Това не са ли природозащитниците с големия изследователски кораб, хвърлил котва в залива?

— Да — отвърна Колинс. — Тук са от две седмици, бойкотират бензиностанциите на «Петромакс», дават интервюта на армията от репортери, която ги преследва, и късат нервите на всички тук.

— ПАПС нямат нищо общо с това — заяви Мърсър. — Искат да спрат сондажните работи в Полярния резерват, но задачата е непосилна за тях. Бойкотът на бензиностанции е едно, но координирането на атака срещу «Алиеска» е съвсем друго. Вижте какво, дошъл съм тук неофициално. Федералните агенти се занимават с разследването. Всъщност дойдох в Аляска въпреки изричната заповед на директора на ФБР. Но те търсят улики и забравят да наблюдават мишените. Изненадан съм, че никой от Бюрото не е идвал да разговаря с вас. Така става, когато имат прекалено много юристи и твърде малко хора с мозък в главата си.

— Спомена, че знаеш кой пренася незаконно течния азот. Кажи, кой е? — настоя Колинс.

— Бивш полковник от КГБ на име Иван Кериков. Имал съм работа с него. Той е абсолютно безмилостен и би убил, без да се поколебае дори за миг. По дяволите. Това ме подсети за нещо. Може ли да се обадя по телефона?

Линдстрьом кимна и Мърсър бързо набра номера — един от стотината, които бе запомнил.

— Полицията на Хомер. Говори началникът Маклафлин.

— Обажда се Филип Мърсър…

— Откъде знаеше, че «Джени IV» няма да бъде там? — прекъсна го Маклафлин.

— Догадка.

— Дрън-дрън — избухна шефът на полицията. — На никого не му хрумват подобни догадки. Току-що промених причината за смъртта на Джери и Джон от нещастен случай на убийство. Като добавим и смъртта на Дейв Хелър, мъжа, когото намерихме в заседналата на брега лодка, това означава, че имаме три неразкрити убийства в град, където не е било извършвано убийство, откакто станах шериф. Искам отговори, по дяволите.

— Ще ги получиш веднага щом и аз ги науча. Съжалявам, но засега мога да ти кажа само това. Убийците обаче отдавна са напуснали града.

— Без майтап — иронично отбеляза Маклафлин. — Аз съм ченге в малък град, но това не означава, че съм глупак.

— Не съм казал такова нещо, но мисля, че разследването ти ще потръгне, ако разбереш къде е потопен «Джени IV» втория път.

— Едва ли ще ми провърви. След като зет ми не успя да го намери, изпратих почти всички лодки от пристанището. Четирийсет корабчета, въоръжени със сонари за откриване на риба, не можаха да открият нищо. Трябва да са претърсили около четиристотин квадратни километра.

Мърсър си представи търсенето. Полупияни капитани и членове на екипажи, развълнувани от възможността да си играят на ченгета за един ден, които кръстосват напосоки водата, без да следват логична схема на издирване. Той предположи, че четиристотинте километра в действителност са били четирийсет, но нямаше смисъл да изтъква това. Маклафлин беше толкова ядосан, че всяка критична забележка би го накарала да изригне като вулкан. Мърсър не го обвиняваше, защото Маклафлин беше въвлечен в нещо толкова голямо, че не знаеше откъде да започне.

— Сериозно? — попита, опитвайки се гласът му да прозвучи смаяно, докато в същото време се замисли дали да не се обади на Дик Хена и да го помоли да изпрати в района щурмови плавателен съд срещу подводници, който има мощен сонар и може да открие «Джени IV» още на първото преминаване. — Оценявам усилията ти. Ще ти се обадя, ако науча нещо.