Ладията на Харон

— Говорихме за това — каза Верховен и вдигна ръце, сякаш се предпазваше от физически удар. — Мислех, че разбираш — баща ти е един от нашите най-жестоки врагове. «Петромакс» е сред най-безмилостните експлоататори в света. Смятах, че нямаш възражения срещу онова, което правим. Безброй пъти си казвала, че искаш да му го върнеш. И сега имаш тази възможност. Пред прага сме на нещо голямо, което ще спаси Аляска и може би останалата част на земното кълбо. През следващите няколко дни ще принудим хората да живеят без петрол, Аги. Не знаеш ли какво означава това?

— Не, Ян. Какво означава? — троснато отвърна тя. Обаянието му вече не и въздействаше. Аги за пръв път го видя такъв, какъвто беше в действителност, а не какъвто искаше да го вижда. «Какво направи Мърсър с мен?» — запита се безпомощно.

— Ще разбереш, когато приключим. Ще видиш. Ще спасим планетата от най-големия и бич, жаждата и за петрол.

Аги отново се замисли за думите на Мърсър.

— С какво ще го замените?

— Моля? — нежно попита Ян.

— Ако блокирате петрола на света, как ще снабдявате с енергия училищата и болниците и ще осигурявате работа на милионите хора, които зависят от петрола, за да си изкарват прехраната? — попита Аги и се освободи от прегръдката му.

— Няма да блокирам запасите от петрол на света, а ще го превърна в такъв отблъскващ източник на енергия, че никой няма да иска да го използва.

— Какви ги говориш?

Той отново я взе в обятията си, притисна възбудения си пенис до тялото и и трескаво плъзна ръце по гърба й.

— После, Аги. — Верховен впи устни във вдлъбнатината в основата на шията й. Езикът му пъргаво галеше една от най-чувствителните и зони.

— Ян, моля те. Казах ти.

Той не обърна внимание на молбите й.

— Не съм те виждал отдавна, Аги. Желая те. Верховен я поведе към спалнята. Аги му се остави, макар че можеше да се възпротиви. Дори да бе усетил, че тялото и е сковано, Ян с нищо не показа това. Той нежно я сложи на леглото.

— Колко си красива — промълви Верховен. Лицето му беше зачервено от страст.

— Ян, моля те, недей — прошепна тя. Защо се случваше това? Защо го позволяваше? Колкото и да искаше да го спре, нещо и подсказваше, че му е задължена. Но веднага щом тази мисъл и хрумна, тя я отхвърли. Не му дължеше нищо.

Той разкопча копчето на джинсите и и бавно смъкна ципа.

Аги не понечи да му помогне, нито се опита да му попречи. Тялото и добре познаваше ръцете му, които галеха бедрата и гърдите й. Наистина ли не му беше длъжница? Те бяха любовници почти от година. Редно беше да се любят.

Ян се съблече и след миг проникна в нея болезнено, защото тя не реагираше на ласките му. Верховен обаче сякаш не забелязваше това и тласкаше силно, затворил очи. Стигна до оргазъм и притисна глава до рамото й.

Аги се почувства омърсена.

Мърсър се върна в хотела в полунощ. Съзнанието му беше ясно, а бурните емоции отпреди час — овладени. Беше премръзнал до мозъка на костите си. Тъй като даде якето си на Аги, трябваше да върви до хотела само по риза, а времето беше много студено. Замисли се дали да не се изкъпе, но погледна часовника си и реши, че е по-добре да се обади по телефона, а сетне да се погрижи за потребностите на тялото си.

Набра номера и се изненада, когато от другата страна на линията отговориха едва след четвъртото позвъняване.

— Какво? — изръмжа гласът.

— Добър вечер, Дик. Обажда се Мърсър.

— Господи, Мърсър, къде си, по дяволите? — избухна Хена.

— Изпратил съм специалните части да те търсят.

— Я стига, Дик, В хотел «Уилард» съм, където ме остави — невинно отговори Мърсър.

— Много смешно. Ще получиш сметката за алкохола, който Хари отмъкна от хотела. А сега, кажи къде си.

— Във Валдиз, Аляска.

— Казах ти да не ходиш там, по дяволите. Да не си глух?

— Престани, Дик. Латимериите са пълни с хайвер. Риболовът е невероятен.

— За твоя информация, латимериите живеят само в Индийския океан.

— Затова все още не съм уловил нито една — засмя се Мърсър. — Мислех, че не използвам подходяща стръв.

— Добре, в Аляска си — примирено каза Хена. — Какво научи?

— Още нищо конкретно, но имам определени подозрения. Между другото, къде си, Дик?

— В Белия дом заедно с президента и секретаря на енергетиката. Искаш ли да говориш с някого от тях?

— Кажи на Кони да хвърли удобните обувки, които носи, и да се качи на високи токчета.

Мърсър чу характерния смях на Кони ван Бурен и разбра, че Хена е включил високоговорителя на мобилния си телефон.

— Как вървят нещата с дъщерята на Макс Джонсън? — подвикна Ван Бурен. — Видях ви да излизате заедно от приема.

— Знаеш какви са взаимоотношенията ми с жените, Кони — ухили се Мърсър. — Тя ме мрази и в червата. Виж какво, Дик, искам една услуга.

— Какво има?

— Чувал ли си за ПАПС? Природозащитната организация. Мисля, че се готвят да направят нещо тук.

— Не се занимаваме с тях, Мърсър. Разследваме участието на Кериков в случващото се. ПАПС не се вместват в случая.

— Преди малко присъствах на сбиване между тях и местни жители в един бар. Момчетата на ПАПС действаха като обучени войници. Съвсем не приличаха на любители на природата.