Ладията на Харон

— Номерът за отклоняване на вниманието във Феърбанкс е подготвен. Най-много да се срещнем с половината от персонала на помпена станция номер пет. — Кериков се изсмя. Звукът отекна неестествено силно в почти безлюдното летище. — Освен това служителите на «Алиеска» не са въоръжени. Ще бъде лесно, като да убиеш беззащитен шофьор на цистерна, Ян. Ако хората ти са толкова нетърпеливи да замразят петролопровода, както твърдиш, убеден съм, че са готови за малко раздвижване. Но ако искаш, те може да останат до камионите, докато моите хора потушат съпротивата.

Верховен отвори уста да възрази, но после си спомни за унижението, което бе изпитал преди два дни, когато Кериков го бе зашлевил, затова не каза нищо. Руснакът видя реакцията му и кимна. Много добре знаеше, че контролира холандеца.

— Качвай се на самолета. Ще излетим след минута. Кериков се отдалечи от «Чесна», потъна в мрака, извади малък мобилен телефон и натисна бутона на един от номерата, които апаратът бе запаметил. Наложи се да позвъни два пъти, защото телефонният секретар отговаряше преди човека, с когото искаше да се свърже, да се събуди.

— Ало — измърмори сънен глас от другия край на линията.

— Моси, обажда се Кериков. Време е.

— Господи — възкликна Тед Моси. — Часът е четири сутринта.

— Да, знам — съгласи се руснакът. — Верховен и аз тръгваме на север, за да занесем и последните доставки. Нужен си ми на пристанището. След около двайсет и четири часа ще въведа оригиналния компютърен вирус за пренастройване. Трябва да започнеш да го инсталираш незабавно.

Моси се разсъни от тази новина. Немощният му глас стана малко по-твърд, когато осъзна какво става. В думите му се долови трепетно очакване.

— Толкова скоро? Мили Боже, фантастично! Само за два часа ще блокирам системите им. И после веднага ще ме потърсят. Страхотно!

— Успокой се — сряза го Кериков. — Щом блокираш компютъра им и те повикат на пристанището, ти каза, че ще са ти необходими десетина часа да стартираш нашата стара програма, нали така?

— Да, десетина, може би дванайсет. Прегледах документацията на програмата ти и видях, че твоят човек я е скрил доста навътре в централния компютър. Няма да стигна дотам много лесно.

Кериков побърза да го прекъсне, преди Тед да се е впуснал в поредната непоносима лекция за компютрите и възможностите им.

— И след като е инсталирана, ще мога да активирам програмата с дистанционно управление, нали?

— Трябва ти само телефон. Дори мобилният, който носиш, ще свърши работа. Божичко, ще бъде невероятно. Върховното хакерство. И на всичко отгоре ще ми платят. Никой няма да повярва.

Когато чу последните думи, Кериков разбра, е компютърният специалист трябва да умре. Верховен и хората му с готовност поемаха рискове, защото вярваха, че са прави и тяхната кауза се нарежда пред всичко останало, но Моси беше различен. Кериков знаеше, че не само активността му като природозащитник го кара да помага за осъществяването на «Ладията на Харон», тласкаше го и себелюбието, и желанието да извърши невъзможното. Активистите на ПАПС обаче никога не биха разкрили участието си, защото това би навредило изключително много на организацията им, особено след като Кериков свържеше двете коренно различни страни на операцията. Но след известно време егото на Моси нямаше да издържи да не се похвали на някого, на някой запалянко по компютрите, и скоро целият свят щеше да разбере. Затова се налагаше куршумът да гарантира вечното му мълчание.

— Успокой се — смъмри го руснакът. — Още не сме стигнали дотам. Не забравяй, че никой на пристанището не трябва да се усъмни, че нещо не е наред.

— Не се тревожи. Ще бъде Фасулска работа. За тях аз съм само компютърен специалист. Добрият стар Тед. Когато се обадиш, за да задействаш програмата, аз ще бъда на половината път до Япония и до един много по-хубав живот. Имаш ли представа колко плащат там на добрите програмисти?

Кериков не отговори веднага. Трябваше да забави Моси да напусне града, докато Абу Алам заеме позиция да го убие, може би по пътя за летището в Анкъридж. Това му беше хубавото на Валдиз — имаше един-единствен път, където само преди няколко дни беше отнет човешки живот. Смъртта на Моси нямаше да бъде подозрителна, благодарение на своеволните действия на Верховен.

— Тед, след като стартираш контролната програма, върни се в апартамента си и чакай да ти се обадя — импровизира Кериков.

— Защо, по дяволите?

— Защото аз заповядвам така — изрева руснакът, а сетне понижи тон, когато видя, че Ян го гледа. Не му беше казал за хакера, нито за последиците от компютърния вирус, който Моси щеше да пусне. — Ще се погрижа да имаш достатъчно време да напуснеш Аляска, преди да стартирам вируса.

— Но това не влизаше в уговорката ни — възрази Тед.

— Вече влиза — отсече Кериков, затвори телефона и извади цигара от вътрешния си джоб. Блясъкът на запалката го заслепи само за миг, докато я запали.

След това набра друг номер, този път по памет. Абу Алам отговори след първото позвъняване въпреки ранния час, сякаш изобщо не бе заспивал.